Заканата на Ердоган

Турция може да влезе в Израел, както влезе в Карабах и Либия, закани се президентът й Реджеп Ердоган заради кръвопролитията в Газа.
Без съмнение, Израел не е ангел, но в случая става дума за Ердоган. При него Турция отдавна демонстрира мераци не само за водеща регионална сила, но и за духовен лидер на мюсюлманството, а защо не и за глобален играч. Вярно е, че стремежът му към независимост от Запада и САЩ предизвика определени симпатии, но Ердоган засилва и влиянието й в съседни и по-близки страни, намесва се дори военно в някои от тях, създава собствени въоръжения и развита военна индустрия, чийто капацитет надхвърля защитата на турските граници и националната територия. Няма да е изненадващо, ако след време гръмне новината, че Турция е тръгнала и по пътя за сдобиване с ядрено оръжие.
САЩ, като водеща глобална сила (макар и вече не единствена), има два вида съюзни отношения с държавите. Първият вид са многостранните военни алианси като НАТО, а вторият вид са отношенията с отделни страни, които Вашингтон разглежда като стратегически съюзи (включително военни). В първата категория е Турция, във втората влиза Израел плюс поотделно Южна Корея, Япония, Австралия и някои други държави.
Ердоган наистина ли си представя нападение на Турция срещу Израел, без да се изправи срещу Америка? Впрочем ще се оформи доста абсурдна ситуация – двама натовски съюзници ще влязат в схватка заради друг съюзник на единия от тях. Има и втора интерпретация – САЩ ще се окажат разпнати между натовски и стратегически съюзник. Не че Америка не заслужава този абсурд, заради злините й към други страни, но вече споменах, че става дума за Ердоган.
Нищо чудно той бързо да разбере именно от САЩ, че Израел не е Карабах или Либия, а и еврейското лоби по света едва ли ще стои със скръстени ръце при турско навлизане в Израел.