Загубеняци ли са дебелите, или митове за хората с наднормено тегло

По озарената от слънцето улица върви младо момиче. Къдрава кестенява коса, красиво лице, стилно черно облекло. Миниполата обаче разкрива бели и доста пухкави крака. Всъщност те са толкова дебели, че мнозина, чийто поглед непроизволно попада върху тях, със сигурност недоумяват: защо показва тези слонски трупчета на обществото, а не ги прикрие поне малко?! А девойката се прави, че й е все тая какво мислят околните (или наистина не се смята за загубенячка). Подминава гордо учудените погледи, твърде явно осъждащи бедрата и телосложението й...
На опашката към касата в супера отдалеч се откроява мъж на средна възраст. Снежнобяла риза, модерни дънки и странни изтъркани тиранти. Личи си, че без тях е почти невъзможно да закрепи панталона си - толкова обемни колани май не съществуват. А коремът му видимо поставя под заплаха всички копчета, които не са се откъснали досега по някакво необяснимо чудо, елиминиращо познатите закони на физиката. Не се ли сеща, че трябва да яде по-малко и да спортува повече?! - сигурно си мислят по-слабите (и не съвсем) хора...
Жена, видимо прехвърлила 40-те, с огромно усилие бута бебешка количка за близнаци в парка. Тениската й е раздърпана, а шалварите издават, че ги е носила и когато е била бременна. Изглежда уморена, но същевременно щастлива. Независимо от неодобрителното клатене на глава - как някой изобщо се е прежалил да направи деца на такава дебелана?! - продължава разходката със стъпката на човек, който знае някаква тайна и не се влияе от чуждото мнение, камо ли отнасящото се за външния й вид...
И почти никой няма да се сети, че девойката с къса пола от малка има диабет, и сега, въпреки неимоверните усилия да се храни здравословно и редовните занимания във фитнеса по няколко часа седмично, килограмите й продължават да се увеличават, и най-много от това страдат краката. Не знаят, че мъжът с тирантите е подложен на чудовищен стрес заради дипломната защита, работата на две места и скорошната загуба на неговия баща. А неугледната женица с двете бебета повече от 10 години се е опитвала да забременее, подложила се е на няколко процедури за асистирана репродукция със съответните хормонални терапии и е преживяла истински нечовешко нервно напрежение. И ето, вече абсолютно отчаяна, на 42 решава да даде последните пари, взети назаем от най-верните приятели, за да се подложи на последното инвитро, дори без да вярва, че ще има някакъв успех, предприема всичко това заради собствената си съвест - направих всичко възможно, за да имам дете. И като по чудо - става майка не на едно, а на две!...
Сигурно се питате - защо ви занимавам с тези истории? Просто е крайно време да се развенчаят някои митове, засягащи хората с наднормено тегло.
Мит е, че стига да поиска, да се вземе в ръце, всеки може да отслабне.
Мит е, че дебелите са онези, които по цял ден лежат на дивана пред телевизора с купа чипс в ръцете, и са способни само да преместят наедрелите си тела до колите, за да отидат до магазина за още храна.
Мит е, че повечето килограми се трупат, защото хората ядат много и се движат малко.
Мит е, че слабите задължително са здрави, а пълните са болни.
Мит е, че ако се набляга на нискокалорийни и полезни продукти, непременно ще се вталиш.
Мит е, че стройните хора са примери за самодисциплина (иначе те, както и закръглените индивиди, непременно нонстоп ще качват телесна  маса до неподозирани мащаби).
Мит е, че на дебелите им липсва воля и затова нищо не постигат в живота (щом не могат да спрат да се тъпчат, няма как да направят нещо по-значимо и интересно).
Мит е, че по-тежкото тяло е показател за второ качество хора, наричани загубеняци.
Каква е истината тогава?
А истината за всеки е различна. Освен това обаче съществуват неоспорими биологически и физиологически факти, които са достъпни за желаещите да получат съответната информация, а след това евентуално да направят адекватни изводи и повече да не гледат осъдително на дебелите и с възхищение на слабите. И също така най-накрая да престанат да оценяват собствената си персона според теглото и размера на облеклото.
Напоследък все повече експерти твърдят, че броенето на поетите калории не сваля килограми. Светът е пълен със стройни хора, които ядат като слон, и с пълни, избягващи да се хранят повече от веднъж дневно. Теглото се влияе от множество фактори, сред които са скоростта на метаболизма, качеството на усвояването на храната, наличието на целулоза, съотношението на белтъчини и мазнини, времето, отделяно за закуската, обяда и вечерята, киселинността на стомашния сок, здравето на жлъчката и черния дроб, както и начинът на живот и дори качеството (а не само количеството!) на съня. Също така много е важно дали се вземат медикаменти, особено хормонални препарати антидепресанти, които сериозно влияят на теглото.
Онези, които по цял ден ядат торти, фастфуд, наливат се с бира или безалкохолно и не се подлагат на никакво физическо натоварване, не винаги са обречени да се превърнат в буренца. Но не бързайте да завиждате на хората от този тип. Те просто не усвояват правилно храната и са сред първите претенденти за болести на храносмилателната система. А страдащите от наднормено тегло продължават да качват килограми въпреки природосъобразния начин на живот и консумирането предимно на плодове и зеленчуци. Причините отново трябва да се търсят в здравословното състояние, защото може да става въпрос и за инсулинова резистентност, и за диабет, и за проблем на щитовидната жлеза, и за хормонален дисбаланс... Понякога всичко това се отключва от нощната работа, стреса или хроничното недоспиване.
От друга страна, не винаги дебелите са болни хора. Ако имате умерено излишно тегло (не затлъстяване), не се оплаквате, нищо не ви притеснява и се чувствате комфортно в тялото си, нямате никакъв повод да се безпокоите.
Също така не бива да се вярва сляпо на стереотипа, че най-много дебели има в САЩ. Според последния доклад на ООН подобен проблем засяга все повече граждани на Мексико (килограми над нормата са регистрирани сред 7 от 10 жители на латиноамериканската държава), Аржентина, Венецуела, Ирак, Либия, Сирия, Тринидад и Тобаго, Турция, Чехия и Чили.
В съвременния свят доста хора са свикнали да изграждат мнението си за околните, като съдят само по външността им. В епохата на лайковете и цунамито от селфита не идеалните килограми и визията са най-важни, а живото общуване. Именно комуникацията и вникването във всеки проблем, който мъчи и слабите, и дебелите, ни прави истински човеци.