Загуба с високо вдигната глава

Фактът, че българските представители на "Евровизия 2013" не успяха да се класират за заветния финал, разбира се, огорчи всички ни. Но като че ли този резултат бе очакван от мнозина. Въпреки че здраво стискахме палци, надявайки се до последно Елица и Стоян така да омагьосат европейската публика, че да ги видим и тази вечер на престижния финал на песенния конкурс.
Но не би. Постигна ни поредното, (не)очаквано разочарование от "Евровизия". То бе най-бурно изразено от самата Елица, която не можеше да повярва, че не името на страната ни звучи при обявяването на последния, десети финалист на "Евровизия 2013". Самата изпълнителка дори извика гръмко "България", като че ли опитвайки се да обърка водещата на конкурса в желанието си да чуе, че все пак сме се класирали. Уви.
Публиката на "Евровизия 2013" стана свидетел на какво ли не: и на пеещ журналист с шапка тип "клошарка", и на фойерверки от китари, и на Краси Аврамов щ2 - на кокили, и на песни тип "караоке", и на преобразяващи се в нещо невиждано тоалети, и на неадекватно държащи се на сцената кичозно облечени нимфетки, и на лесбийски целувки...
А модерните интерпретации на българския фолклор на Елица и Стунджи този път не им помогнаха дори да доближат постигнатото от самите тях пето място. Европейската публика отново ни поряза. И явно след края на втория полуфинал нашите изпълнители бяха толкова разочаровани, че зрителите на БНТ бяха лишени от традиционното включване с тях на живо, за да чуят реакцията им на станалото.
Достойното музикално представяне на Елица и Стунджи на сцената в Малмьо отново ни напомни, че "Евровизия" е не само конкурс за песни. А е и нещо повече - геополитика. И въпреки неистовото ни желание България да побеждава, май все пак трябва да се научим и да губим. С високо вдигната глава. Както го направихме на песенния конкурс през 2007 г.