Заетите намаляват с над половин милион

Че липсата на заетост е една от основните причини за бедност и социално изключване, вече е ясно на всеки българин. Години наред при управлението на ГЕРБ и кабинета "Борисов" на пазара на труда не се появи нищо ново със знак плюс, но пък много осезаемо и постоянно се усещаше тенденцията за закриване на работни места, нарастване процента на безработица, неплащане на заплати и опасност от ликвидация на цели отрасли и водещи производства. Рефренът почти винаги бе - икономическата криза и нейната продължителност.
По последни данни от анализ на Българската стопанска камара работните места намаляват с 349 267 - от тях 44 000 само за 2012 г. Заетите намаляват с 543 335 души, включително 112 000 самонаети, като от тях 149 000 са само за миналата година. Намалява и икономически активното население със 200 000 души. Регистрираните безработни се увеличават от 5,7 на сто през 2008 г. на 12,4 на сто през 2012 г. Реалната безработица през 2008 г. е 9,5 на сто, а през 2012 г. стига цели 17,9 на сто (Агенцията по заетостта дава други цифри, тъй като оттам се изхитряват да броят само регистрираните в бюрата по труда безработни).
Стряскащи са данните и за младежката безработица, която от 21,5 на сто за 2008 г. скача на 38 на сто. Безработните младежи са се увеличили с 38 000. Безработните и обезкуражените да намерят работа българи през 2009-а и следващите години нарастват лавинообразно и през 2012 г. вече са 638 000. 

Цифрите следват негативните тенденции

в развитието на пазара на труда, които започнаха през втората половина на 2009 г., продължиха през цялата 2010 г., 2011 и 2012 г. По данни на НСИ от наблюдението на работната сила през 2011 г. заетостта продължава да намалява, а безработицата нараства. През 2011 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 навършени години (показател, включен в Стратегия "Европа 2020") намалява с 1,5 процентни пункта в сравнение с 2010 г. и достига 63,9% (66,6% за мъжете и 61,2% за жените). За 2011 г. равнището на безработица е 11,2%, за първото полугодие на 2012 г. то достига 12,6%. Коефициентът на продължителна безработица през 2011 г. достига 6,3%, или с 1,5 процентни пункта по-висок спрямо 2010 г. През второто тримесечие на 2012 г. коефициентът вече е 6,9%. През 2011 г. равнището на младежка безработица за възрастовата група 15-24 г. е 26,6% или с 3,4 процентни пункта повече спрямо 2010 г., а за първото полугодие на 2012 г. равнището достигна 29,9%. Тези, които вече не вярват, че ще си намерят работа, през второто тримесечие на 2012 г. са 238,7 хил. лица, с 5,3 хил. повече спрямо същия период на предходната година.
По данни на Агенцията по заетостта средномесечният брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда през 2011 г. в страната, е 332 601, за януари - август 2012 г. средномесечният брой на регистрираните безработни е 364 406. Безработните младежи до 29 години са 63 690 средномесечно спрямо 2010 г. Относителният дял на безработните над 50 години от общия брой на безработните е 35,5%, този на безработните без квалификация и специалност - 55,7%, а на безработните с основно и по-ниско образование - 47,8%. Делът на регистрираните безработни с трайни увреждания е 4,2%.
Прогнозите на хора, запознати с пазара на труда, засега сочат, че през тази година

безработицата драматично ще скочи на 13 на сто

И може би чак през 2015-2016 ще се "свие" до 12 на сто. Само за сравнение - през 2009 г. безработицата беше едва 6 на сто. И съвсем заслужено и от Европейската комисия ни размахаха пръст с предупреждението, че най-страшна е структурната безработица у нас, която се изразява в липсата на обучени и квалифицирани за съответната работа кадри.  
Основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от домакинствата в България се определя от тяхната икономическа активност и участието на пазара на труда, отчитат експертите. През четвъртото тримесечие на миналата година от всички безработни 237,8 хил. са мъже и 179,5 хил. - жени, сочат данните на Националния статистически институт. В същото време средствата, предвидени по Националния план за заетостта, предишният кабинет замрази, както той умееше, на 73 млн. лв. за цялото време на своето управление. Само собственикът работи в 46 на сто от действащите компании в България. Други наети няма, съобщиха още от Българската стопанска камара. Без майтап - както се казва.  
Неотдавна, след идването на власт на служебното правителство, се появи проект за актуализирана стратегия по заетостта 2013-2020 г. Тъй като тристранката се разпадна, обсъждането на проекта се отложи във времето, но още отсега, според експертите, може да се каже, че и

новият проект повтаря стари недостатъци

и неясноти най-вече около средствата и създаването с тях на т.нар. заетост на метлите. В свое становище КНСБ посочи, че "заложените мерки са общи, а индикаторите не са обвързани с конкретни цифри, които да илюстрират колко лица следва да бъдат включени в отделна мярка или програма, за да се постигне целеният ръст или намалeние". От синдиката конкретно предложиха в стратегията да се направи опит за обвързване ръста на заетостта с икономическия растеж и с ръста на доходите, за да се постигнат желаните параметри на заетост през 2020 г. В противен случай стратегията по заетостта ще е откъсната от други важни фактори на социално-икономическото развитие. Синдикалните експерти са изчислили, че практически, за да се постигне заетост от 76% през 2020 г. спрямо сегашните показатели, трябва годишно да се разкриват нови между 80 000 и 100 000 работни места, които да се заемат, ако се запази сегашният икономически ръст. Стратегията обаче не дава ясна представа как това ще стане, с какви мерки, в кои сектори, уточняват от КНСБ.
Друг голям въпрос според конфедерацията, който не намира своето решение, е как ще се изпълни стратегията при посоченото финансиране - за осемте години то е в рамките на годишното финансиране за активна политика от 73 милиона лева и 1204,7 млн. лв. по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за целия нов програмен период. Още повече, че в стратегията свръхамбициозно е разписано създаването на електронни услуги, клъстери и високотехнологични центрове, подобряване на инфраструктурата и др., които ще "глътнат" много голяма част от парите, без предвидима още отсега полза. 



Из предизборната платформа на БСП

- Създаване на условия за разкриване на не по-малко от 250 000 работни места по време на мандата чрез вътрешни и външни инвестиции, включително от европейски средства.
- На всеки млад човек да се предложи работа или обучение за заетост не по-късно от 4 месеца от завършването на образование.
- Създаване на възможности за заетост чрез нови програми за определени групи - за млади хорая, за хора с увреждания и за тези в предпенсионна възраст, като се увеличат средствата - от държавния бюджет с поне 100 млн. лв. годишно и чрез европейско финансиране.
- Създаване на фонд за стумулиране на работодатели, които наемат хора с увреждания.
- Облекчаване на реда за ползване на фонда за обезщетение при фалити на предприятия, за да получават работниците това, което им се полага.



Как е в Европа?

Безработните в Западна Европа взимат от 381 евро до 6986 евро на месец, според френското издание "Шаланж".
Във Великобритания те могат да разчитат само на 381 евро месечно в продължение най-много на половин година.
Най-щедра е Швейцария, където максималното обезщетение стига 6986 евро. Помощите за безработица там могат да се получават от 200 до 520 дни.
Във Франция таванът достига 6161 евро на месец. Помощи се изплащат от 4 месеца до 2 г.
В Германия таванът е 2215 евро в западната част на страната и 1940 евро - в източната. Страната подкрепя финансово безработните си от 6 до 24 месеца.
В Италия срокът на изплащане е 240 дни и 360 дни при възраст над 50 години. Максимум помощите стигат 931 евро за получавалите заплата до 2014 евро месечно.
В Испания безработните могат да разчитат на помощ от държавата от 4 месеца до 2 години при максимален размер от 1397 евро.
В Дания безработните получават обезщетения максимум две години, а сумата е около 2295 евро.
В Белгия през първите три месеца се изплаща обезщетение в размер на 65 на сто от последната заплата, а след това сумата е равна на 60% от нея.
В Австрия безработните получават помощи от 3 до 38 месеца с максимален размер от 144 евро на ден.