Заедно с мама можем повече

Сдружение "Жените с увредено зрение - ТИ МОЖЕШ" по актуални проблеми, свързани с обучението на деца с увредено зрение, неотдавна завърши проект, който дава много поводи за размисъл и действие в тази област. Отдавна в развитите европейски страни се обръща сериозно внимание на децата с увреждания, особено когато родителите  изпадат в паника и не знаят как да се справят с отглеждането им и тяхното развитие. В нашата страна е много ниско равнището на информираност за симптомите на различните заболявания и по-амбициозните родители сами търсят характерните особености на заболяването и какво е необходимо да се направи, за да се постигне ефект.
За първи път ръководителят на проекта Живка Павлова, по образование юрист, постави сериозно въпроса за обучението на децата в специализираните и масовите училища. Това стана възможно чрез проекта "Заедно с мама можем повече" към институт "Отворено общество". Вниманието бе насочено към проблемите, свързани с незрящата майка и незрящото дете и съответно зряща майка и незрящо дете.
Трудно е съжителството между тези целеви групи, пораждат се много проблеми, които те самите в повечето случаи не знаят как да разрешат. Затова се нуждаят от психолог и социален работник. Икономическото положение и безработицата също оказват влияние на материалното състояние на такива семейства и тяхното развитие.
Още в самото начало на проекта са били поканени да участват педагози и психолози от училището за деца с увредено зрение в София, както и представители от инспектората, които се занимават с проблемите на децата с увреждания, но те, за съжаление, не са проявили интерес към този проект, бе голямата болка на Живка Павлова.
Екипът на проекта обаче бе поканил участници от Ресурсен център - Русе. Те показаха положителните практики и как работят с децата с увреждания, които учат в масови училища. Партньорска организация е направила социологическо проучване за отношението, което съществува между родители и деца с увреждания, и за трудностите, които децата срещат в обучението. Децата между шест и шестнадесет години се вълнуват от това какво им предстои, ще могат ли да продължат образованието си и ще намерят ли реализация на своя труд.
Социологът Павел Чемишанов от Пловдив сподели мнението си от изследването, което е направено по проекта. "Задачите, които си бяхме поставили с този проект, бяха свързани с модела на образование, специализираните и масови училища. Специализираното училище в София е административен и методичен център, който помага на ресурсните учители и е изцяло под контрол на ръководството на училището. Това се оказва проблем, който затруднява реализирането на модела, заложен в нормативната база, която е съобразена с европейските стандарти. В София 25 деца учат в масови училища, но има вероятно и други, които не са обхванати от ресурсни учители. В нашето изследване успяхме да обхванем 22-ма родители, чиито деца са с увреждане".
Павел Чемишанов споделя нещо много важно, което съществува в европейските страни: "Седемдесет процента от работата на ресурсните учители е с родителите. В България този процент е много нисък". Според него национално представените организации, които се занимават с децата и хората с увредено зрение, се разминават със социално-образователните цели на тези групи. Особена тревога буди и работата на Асоциацията на родители на деца с увредено зрение, която е с изключително малък рейтинг и няма необходимата прозрачност за дейността си. Децата, които учат в специализираното училище в София, не са доволни от условията, в които се обучават, и от пансиона, в който живеят. Няма го необходимият достъп до интернет. Не се провежда необходимата мобилност и ориентация на тези деца. Според родителите извънкласните занимания са недостатъчни и дори не се организират, както е било някога. От изследването прави впечатление, че не се дава възможност за общуване между зрящи и незрящи деца.
В изследването е констатирано, че в специализираното училище работят добри специалисти, но то се оказа една затворена система. Обществото не е запознато с възможностите на тези деца. Те трябва да израстват, да се развиват, да постигат целите си благодарение на своята упоритост и знания. Но за това не по-малко грижа трябва да имат не само родителите и учителите, но и обществото, различните институции и неправителствени организации.
Над това трябва да се замислят министерствата на образованието и културата, според Павел Чемишанов. Както и законодателно да бъдат променени някои нормативни документи.