Заедно

Проф. Десислава Минчева

Живеем в смутно, тягостно и болно време. Културата и изкуството ни не заеха онова мечтано място, което всъщност им се полага - над всичко дребно и преходно. Загубихме надеждите си и се научихме да се оплакваме. Художникът е такова същество, което има нужда от вяра и стимул, за да работи. Ако аз се намирам в зоната на относителното спокойствие и ако все повече и повече ми се рисува, то е не само заради гените, наследени от майка ми и баща ми, не е заради безмерните ми усилия (от което ни най-малко не се оплаквам!), но е и защото имам разбирането и съпричастността на много хора, а някои от тях ми дават особено много. Без да твърдя, че някой извън мен е съдник и мерило за това, което правя, без да омаловажавам собствената си преценка, която е толкова критична и ми нанася удари, по-силни от тези на околните, но трябва да призная, че без отношението на публиката надали щях да бъда в състояние да продължа напред.                                                                                                                                   "Ние спираме да се обичаме, ако никой не ни обича", казва Мадам дьо Стал. Правенето на изкуство е самотно занимание наистина. Без ответна реакция то става освен самотно, но и безсмислено.
Има една галерия и един колекционер, с които сме ЗАЕДНО от години. Със сигурност няма случайни неща. Отношенията помежду ни далеч надхвърлят професионалните. Те се градят отдавна и може би са завинаги. Решихме да покажем една експозиция, която да включва освен новите ми картини, съобразени изцяло с пространството на галерията, но и част от произведенията ми, събрани в годините от г-н В. Илиев - различни като сюжет и създадени по различно време. Тази изложба, надявам се, ще има значение не само за нас тримата, но и за всички, които или са загубили надежда, или пък, обратното, имат подобни отношения с галерия и публика.
Съзнателно разграничих като тема двете части на изложбата. След поредното ми пътуване в Китай най-логично ми се стори да покажа малки и средни по формат фрагменти от онази чужда на нагласите ни действителност, с акцент върху обсебващата красота на езерото СиХу в Ханджоу и селцето Син Йе. Никога не съм си и помисляла да имитирам принципите на класическата китайска живопис, нито даже да заимствам елементи от нея, би било светотатство и евтина лъжа. Показвам опитите си да пресъздам онова, което почувствах там, по моя си начин. Не ми е достатъчно. Предстои ми сериозна работа. Да накараш хората да усетят онази непреходна красота, онези пластове култура, онази мъгла и светлина, онези знаци по водата, начертани от есенните лотуси... това изисква да му се посветиш изцяло и за дълго време. Приемете картините ми като начало на един дълъг път навътре и като малко свидетелство за една голяма моя любов.
Като противоположност на тези пейзажи, от колекцията на г-н В. Илиев избрах произведения със съвсем друг характер - фигури и портрети, които традиционно ме занимават в годините. Ако трябва да търсим допирни точки, то те са може би в усилието ми да прониквам под видимото, независимо дали рисувам човек или природа, и в желанието ми да откривам одухотворената красота в някое лице или място. Аз наистина продължавам да вярвам, може би малко наивно и анахронично, в красотата...
Дълбоко съм убедена, че ако си искрен и ако преследваш с постоянство целите си, ако обичаш работата си и тя се превръща в твое второ АЗ, ако не вършиш предателства по пътя си на художник, неминуемо ще срещнеш човек, който да тръгне с теб!
Честно казано - умората ми от неразбирането е в степени по-малка и даже по-нормална, отколкото умората от фалша. Тук, в галерия "Теди", за мен всичко е истинско!
----------
Изложбата "Десислава Минчева - Китай. Отражения, Васил Илиев - Творби от колекцията му" се открива днес с вернисаж от 18 до 20 ч.  във варненската галерия "Теди", ул. "Скайлер" 8, и ще продължи до 15 май, научи ДУМА от Нина Локмаджиева