Задава се "ледников период"

Размразяването, перестройката, презареждането, сближаването, та дори интеграцията... Тези понятия много бързо останаха назад в историята. Настана ново време - времето на смразяването. Подобен процес донякъде бе предсказуем, но светът като че ли търсеше повече позитивизъм, отколкото можеше да си позволи. По-точно - доколкото му позволяваха да си мечтае.
Европа, доколкото допреди две-три години бе облята от вълната на еуфорията, предвкусваше едно реално единение, като до голяма степен визираше и тясна интеграция с Русия. Но кризата, предизвикана от също така ясни и твърде могъщи сили, стопи не само еуфорията, но и надеждата. Нечии банки, нечии финансови динозаври, кръгове, лобита и прочие разбиха илюзиите. Но да говорим за Европа, която вече не e същата, каквато си мечтахме и като че ли усещахме в реално време с надежда. Защото започна нов ледников период.
Европарламентът поде подадения отвъд океана тон. Г-жа Клинтън грабна камертона, дрънна сигнала и започна да обвинява - уж деликатно, а всъщност с прусашка надменност именно "най-уважавания си партньор" в световната политика - Русия. Директно и безпардонно.
Премазани от вътрешнообщностни противоречия, лидерите на т. нар. Евросъюз, обсебени от съвършено различни пориви, запяха акапелно и в същото време странно дрезгаво стария рефрен от позабравения вече химн на противоборството. Дрезгавите гласове най-често са по причина на простуда. Тук трели няма. Гласните струни на пациентите не само са били преохладени, те направо са преминали към фазата на замразяването. А с такъв глас е трудно дори да поддържаш някаква мелодия. 
Та назад към Русия. Доскорошните клетви за приятелство и единение, обилно ръсени посевместно, мигом се превърнаха в клевети. Леко и удобно. Тук дрезгавите звуци натъртваха до втръсване само на няколко прецизно отбрани думички - демокрация, погазване, нечестност, измами, арести, гонения... Май забравиха само да добавят и гражданска война, за да бъде подборката пълна и смразяваща. И докато деригентите на тази "ледникова оперетка" с упование се наслаждаваха на творбата си, Русия ясно и честно обяви, че времето за новата премиера ни връща зад завесата на авансцената, на онази прословута и втръснала на всички европейци завеса от неблагороден метал. При това каза не по малко ясно и крайната си оценка. Владимир Путин обяви вчера пред цял свят името на създателите на новия водевил (виж на стр. 8).
Не се дочуха ръкопляскания, защото нямаше зала, в която пък нямаше и зрители. Имаше обаче Европарламент, две трети от членовете на който обявиха в резолюция участието си в новия спектакъл с надеждата, че не само собствените им народи, чиито представители са те всъщност, но и диригентите оттатък океана, ще си отбележат в съответните тефтерчета плюсчета заради послушанието им. Колкото до послушковците, те всъщност кого представляват - народа на Европа или само собствената си гилдия, нарочена уж да пулсира и тръпне ведно с милионите европейци. В крайна сметка те, въпросните парламентаристи, едва ли ще разберат и трагикомичната си роля на васали, преклонили главици пред чичо Сам.
Дали пък ледоходът вече не е затрупал и съвестта им?