18 Ноември 2019понеделник11:48 ч.

Разделното събиране на отпадъци у нас е мит

На фокус

Задава се каша с изчислението на такса смет

Общините не са готови за новите начини за определяне на местния налог, за битовите потребители той ще поскъпне

/ брой: 90

автор:Мая Йовановска

visibility 955

Европейската комисия няма да се колебае да предприеме действия срещу държавите членки, в които националното законодателство или практики не са в съответствие с принципа "замърсителят плаща". Това се казва в писмо на Главна дирекция "Околна среда" на ЕК до Българската стопанска камара, което бе огласено миналата седмица от работодателската организация. Повод за писмото е жалба до ЕК, заведена от БСК, срещу определянето на таксата за битови отпадъци в България, което в момента става на основата на стойността на имота или балансовата стойност на активите вместо на количеството генерирани отпадъци. Какво означава ЕК "да предприеме действия", не е ясно, но най-вероятно става въпрос за някакъв вид наказание на страната ни.

По проблема вече е направено общоевропейско проучване, затова ЕК е решила да прекрати разследването по жалбата на БСК. Българското законодателство все пак предвижда мерки за прилагане на 

принципа "замърсителят плаща" 

от 2015 г., но властите няколко поредни години отлагат влизането в сила на тези мерки, като последният срок е до 2022 г. Оттогава общините сами трябва да изберат между три варианта за изчисляване, основани на принципа "замърсителят плаща" - на база брой живеещи на адрес, на вместимост на съдовете или на генерирани отпадъци. Основа за определяне на таксата ще бъде количеството на смесените битови отпадъци, което на практика означава, че потребителите трябва да бъдат стимулирани да разделят сметта си.

Въпросът с изчисляването на таксата и въвеждането на принципа "замърсителят плаща" отдавна се коментира, но все още няма готовност - и от общините, и от държавата. Това заяви пред ДУМА депутатът от "БСП за България" и зам.-председател на парламентарната комисия по околната среда и водите Манол Генов. Досега управляващите нямаха политическа воля да решат този въпрос, коментира Генов. От друга страна, БСК защитава интересите на бизнеса, а въпросът е как ще се отрази новият начин за определяне на таксата върху битовите потребители.

Сега парите, които се събират за такса смет, са в съотношение 60:40. Бизнесът плаща 60% общо за страната, а гражданите поемат 40%. "Плащането на такса смет по данъчна оценка е несправедлив начин за изчисляване на стойността на тази услуга. Няма да подмина и това, че в момента по този начин се постига някаква солидарност, но този основен принцип е залегнал в регламентите на ЕК и трябва да се спазва. С последните изменения в Закона за местни данъци и такси това бе направено. От законодателя бяха дадени възможности 

всяка община да избира един от три варианта

по който да изчислява такса смет. Именно затова е и жалбата на БСК", обясни Генов. Тази такса трябваше да влезе в сила от 1 януари 2019 г., но във връзка с предстоящите местни избори това не се случи и бе отложено законодателно с две години, каза още депутатът. "Спомням си дебатите в парламента. Още тогава говорих за готовността и за липсата на административен капацитет общините да се справят", припомни той. 

Въпреки проверката, резултатите от която още не са известни, не е ясно дали въвеждането на принципа "замърсителят плаща" е възможно не само преди 2022 г., но и след това. По този въпрос от Националното сдружение на общините в Република България заявиха, че кметовете няма да искат ново отлагане на крайния засега срок от 2022 г. "Песимист съм, че всичко това ще се случи. Имайки предвид предизборната обстановка и това, че ще бъдат избрани много нови кметове. Реално от 2020-а един нов кмет едва ли ще съумее да въведе тези методики", заяви Генов.

На въпроса как новият начин на изчисление ще се отрази върху таксата за битовите потребители, той каза: "Сигурен съм, че по новата методика на някои населени места ще се вдигне такса смет за битовите потребители няколко пъти. Въпреки че в закона е записано, че трябва да има плавен подход при вдигане на таксата - в продължение на 5 години с не повече от 20%. Даже и това да се приложи, 

в някои населени места таксата ще се вдигне двойно

Индивидуалното измерване на битовия отпадък трябва да става чрез вместимостта на контейнерите или чрез торби. Другият вариант, който се предлага, е брой ползватели с постоянен адрес на разгърната застроена площ. Това обаче е много трудно. Приказките, които слушам, са, че данните от преброяването ще се използват като база за преизчисляване на такса смет по новосъздадена методика. Но тук има капани. Затова зададох въпроса как това ще става например в едно гето в голям град. Тъй като значение ще има застроената площ, какво ще става, когато сградите са незаконни, не съществуват никъде. Е, как тогава ще се изчисли този компонент. Възниква и друг въпрос, защото сега в местната такса смет има компонент за т. нар. общи части. Той е за поддръжка на улици, тротоари. Това са сложни формули. Но сигурното е, че такса смет за битовите потребители ще скочи рязко, и то понякога и в пъти", обясни зам.-председателят на комисията по екология. 

Бизнесът и фирмите ще имат възможност да сключат директни договори с оператора на съответната територия. И облекченията за бизнеса ще бъдат сериозни. Същевременно в общинските бюджети ще има дефицит заради парите, които няма да бъдат събирани от бизнеса, прогнозира Генов. Според него има и един друг очакван проблем - когато се повиши такса смет за битовите потребители, събираемостта рязко ще падне. Заради всичко това пред местните власти стои едно сериозно предизвикателство по какъв начин в бъдеще ще се прилагат новите методики.

 На въпрос има ли законова възможност социално слабите битови потребители да плащат по-малка такса, Генов отговори, че подобно нещо в закона няма. Идеята е да се ускори разделното събиране, каза той. Битовите потребители да ползват точките за разделно събиране, за да може да се намали количеството на смесените битови отпадъци. Общините пък плащат такса за депониране, която с всяка година расте. А когато тя расте, задължението е общините да я събират от потребителите.

У нас има индикатори за разделно събиране, които се постигат само на книга, заяви Генов. Това също е един сериозен проблем - разделното събиране на отпадъци. "Става въпрос за едни пари, които се концентрират в т. нар. оползотворяващи компании. Те не разпределят печалба, не генерират печалба, но в крайна сметка работят с до 60-65 млн. годишно. А разделното събиране е така конструирано, че 

на никой кмет на община не му пука

защото има договор с тях", обясни депутатът. Същевременно има нови изисквания от ЕС да се повиши процентът от общото количество битов отпадък, който да е годен за рециклиране. А при нас е пълна боза в посоката на разделното събиране, коментира Генов.

Как може да се обобщи цялата тази каша? От една страна, ЕС ни притиска по отношение на ангажиментите, които сме поели да въведем принципа "замърсителят плаща", от друга - общините не са готови за новите методики на изчисление, разписани в закона, а за капак - всичко трябва много добре да се прецизира, защото иначе таксата смет за битовите потребители много ще поскъпне. Какво може да се направи? Според Генов изходът е плавно повишаване на таксите и  увеличаване на обема на разделно събираните отпадъци.

Мъгливо, но топло време тази седмица

автор:Дума

visibility 28

Пореден протест срещу Иван Гешев

автор:Дума

visibility 68

Мика Зайкова: Този път българинът няма да мълчи

автор:Дума

visibility 173

Ново нефтено находище в Иран

автор:Дума

visibility 218

Левицата предлага по-голяма събираемост на данъците

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 221

Автобусните билети поскъпват със 7,6 на сто заради тол таксите

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 221

Разширяват обхвата на програмата за саниране

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 221

Обилни валежи и свлачища в Австрия

автор:Дума

visibility 142

11 души пострадаха при престрелка в Одрин

автор:Дума

visibility 197

Чехите поставиха ултиматум на премиера

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 221

Вълнения в Иран заради повишените цени на горивата

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 221

Апартейд в Евросъюза

автор:Юри Михалков

visibility 238

/ брой: 221

Кой ще спаси българското земеделие?

автор:Ина Михайлова

visibility 420

/ брой: 221

Обещания ли? Лъжи на търкалета

автор:Мая Йовановска

visibility 219

/ брой: 221

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ