07 Март 2021неделя15:05 ч.

На фокус

Задава ли се нова вълна от данъчен популизъм

Задявките с налозите започнаха и ще се множат с наближаването на изборите

/ брой: 189

автор:Евгени Гаврилов

visibility 1018

Вземате няколко термина, характерни за данъчното законодателство и разбираеми за широката общественост, гарнирате ги с технически поправки и ги поливате обилно с текстовете на няколко евродирективи. Да не забравите и щипка данъчен популизъм или демагогия. Така "ястието" може да бъде доставено в кухнята на парламента, където да започне същинското джуркане и готвене на висок градус и под налягане. Крайният резултат обикновено е с леко неочакван привкус и консистенция, но пък времето за реакция на недоволните консуматори-данъкоплатци е скъсено до минимум. Преведен на езика на кулинарно реалити, така изглежда процесът по подготовка и приемане на промените в данъчното законодателство през есента на последните десетина години. И тази пандемична година не е изключение. Министерството на финансите вече публикува предложения за изменения, които в голямата част са или минимални, или засягат ограничен брой фирми и хора. Революция не се очаква. "Борисов 3" дойде на власт с обещание за предвидима данъчна среда - т.е. ставките на основните данъци няма да се пипат. Предвид пандемията и протестите, резките движения в която и да било посока не са желателни. Най-голямата "промяна" тази година се оказва признанието на властта, че загуби битката за въвеждането на касовите апарати, отказвайки се от нея.

Предупреждения

Въпреки че Го предупреждаваха, Той пусна духа от бутилката през лятото и връщане назад няма. След като с "политическо решение" бе намален ДДС за ресторантьори, памперси, бира и вино, на опашката се наредиха и автобусните превозвачи. Тези благини обаче са мислени и правени в час по трудово. Те са закъснели, обрасли с бюрокрация, половинчати, лобистки, наложени от по-напористи съсловия и браншове, които лесно респектират премиера със заплахи за протести. В опита да си откупи време и да оцелее кабинетът "Борисов" вече клати дори стабилната данъчна система. Сбъдна се мрачната прогноза за ДДС - веднъж открехната, кутията на Пандора зее застрашително. А липсват всякакви разчети как новите данъчни намаления ще се отразят на хазната. Затова пък премиерът побърза да успокои, че изпълнението на бюджета вървяло много добре. Даже приходите от ДДС били с 28 млн. лв. повече.

Част от новите "дарове" за туризма са стари антикризисни мерки. А и са доста закъснели. Лятото си отиде, оценката за подкрепата на фирмите в туризма и ресторантьорството е показателна и тъжна - всички са недоволни, дори собствениците на заведения, които получиха каквото поискаха. Голяма част от разходите, които прави властта, са неоправдани. Увеличението на заплатите на част от администрацията и добавките към пенсиите нямат нищо общо с пандемията, въпреки че се оправдават с нея. Целта уж била да се стимулира потреблението, което да доведе до икономически ръст. 

Позиция

Българската стопанска камара излезе със специално становище, за да припомни, че данъците са много сериозна тема и не са за партийна или синдикална употреба. БСК изтъква, че това, което може и трябва да се направи в момента, е намаляване на данъци, а не вдигане на ставки и въвеждане на нови налози. А трайни реформи в данъчната система, ако изобщо се налагат, се правят след сериозно експертно и обществено обсъждане, а не "на коляно". Не подкрепяме предприемането на радикални промени в данъчната система, включително въвеждането на нови данъци, без задълбочена оценка на въздействието и широк обществен и експертен дебат, декларираха от бизнес организацията.

Според нея промените в данъчната система при липса на реформи в публичните разходи, прозрачност, контрол от страна на законодателната власт, ниска ефективност и нецелесъобразност на част от публичните инвестиции няма да доведат до очакваните резултати, включително за намаляване на неравенството. Страната ни заема едно от последните места в ЕС по фискална децентрализация, като незначителна част от общините имат задоволително равнище на финансова самостоятелност. В тази връзка е необходима промяна на разпределението между приходите на общините и централната власт, радикално преустройство на административно-териториалното деление на страната и намаляване броя на общините в съответствие с новите демографски и икономически реалности.

Губещите

Българската търговско-промишлена палата също излезе със становище с фокус върху волните идеи на синдикатите. КНСБ наскоро поиска данъците върху доходите на фирми и граждани да се вдигнат от 10 на 15%. Според БТПП система, която работи добре, не бива да бъде променяна, а всяка намеса в данъчната система може да се окаже погрешна стъпка. В становището на палатата се посочва, че въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната, и на 15% подоходни данъци означава да се облагодетелстват едни за сметка на други. "Най-губещи ще са хората, които получават високи доходи, защото са инвестирали в образованието си, и които генерират най-висока добавена стойност и/или се лишават от възможности за отдих, работейки на повече от едно място", смятат от БТПП. 

Дефект

Сегашната данъчна система е една от причините за сравнително слабия икономически растеж. У нас на косвените данъци, каквито са ДДС и акцизите, се падат 51%, докато в другите държави от ЕС е постигнато равновесие, твърди доц. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН.  "Именно тук е българският дефект. Триъгълникът на данъците в ЕС включва равно разпределяне между преки и косвени данъци и социални осигуровки, а при нас голямата тежест е хвърлена върху косвените данъци, а преките се поддържат ниски. Не само, че нещата в България не се оправят и не вървим към просперитет, но и трябва да кажем, че последните данни за неравенството на европейско ниво показват, че България чисто и просто не е европейска държава", твърди икономистът Димитър Събев. Според него на плоския данък се дължат само 15% от бюджетните приходи, останалото се пада на косвените налози, а само данъчната система може да намали неравенството.

Явно отминава времето, когато се хвалехме пред инвеститорите, че България е данъчен рай. Статистиката сочи, че във всички новоприети страни членки на ЕС, с юзключние на Хърватия и Словакия, икономическият ръст и привлечените инвестиции са много повече в сравнение с България, въпреки че там ставките са по-високи. Белгийският икономически институт "Милионари" е направил сравнение на реалната данъчна тежест в 28-те страни от ЕС. Резултатите показват, че работещите в Кипър, Ирландия, Великобритания и Малта плащат по-малко от българите. У нас общото облагане на доходите е изчислено на 38,39%. За сравнение - в Кипър то е 23,40%, а във Великобритания - 35,08%. Данъчната тежест в известната с високите си данъци Дания е съвсем малко по-висока от българската - 41,41%. 

Заблуда

Друга широкоразпространена заблуда е, че у нас плащаме най-нисък ДДС. Пет държави в ЕС са с по-ниско облагане на добавената стойност, а други пет са с равно на това в България - 20%. Във всички други страни членки на ЕС се прилагат намалени ставки за различните категории стоки, което прави реално облагането още по-ниско. В Белгия например ДДС върху храните, лекарствата и книгите е 6%. В Германия със 7% се облагат храните, социалните услуги и гражданският транспорт. Във Франция намалението на ДДС за храните и лекарствата стига до 2,1%. За различни стоки и услуги ставките по ДДС могат да бъдат намалени до 3% - в Люксембург, до 4% - в Италия и Испания, до 5% - в Унгария, Великобртания. Корпоративния данък от 10% у нас наистина е един от най-ниските в ЕС, но има и по-ниски. Направо нулева ставка предлага Естония. У нас се наблюдава двойно данъчно облагане за фирмите. Те се налага да плащат допълнително безброй такси и разрешителни, които могат да се нарекат и скрити данъци. По изчисления на БСК размерът на тези скрити данъци е около 2,5 млрд. лв. През 2016 г. тези данъкообразни такси са нараснали с 40%, а през 2017 г. - със 7%.

Неравенство

"Оксфам" - организацията, която се бори с бедността, публикува ежегодния си индекс за намаляване на неравенството, в който са класирани 157 държави. Един от авторите му Макс Лоусън твърди: "България е в средата на индекса с изключение на един ключов показател, по който отива много назад. Става дума за данъчната система. В България има 10% плосък данък за бизнеса и за хората. От 157 държави по този показател вие попадате на 130-о място, което е много зад останалите европейски държави. Знам, че в страните, където има постсоциалистически реформи, плоският данък е много разпространен. Ще дам пример с Латвия, която се отърва от това и въведе прогресивна скала. Ако имам препоръки към България, то това е да реформира данъчната си система. Няма как, ако учител или медицинска сестра плащат еднакъв процент от дохода си като данък, какъвто е и за мултимилионера, страната да се пребори с неравенството".

Какво предлага бизнесът

БСК предлага следните данъчни облекчения и преференции за бизнеса за периода 2021-2022 г.:

- Предприятията да бъдат освободени от данък върху печалбата. Приходът от корпоративен данък в последните две години е в размер на 2,3-2,6 млрд. лв. Тези средства могат да бъдат използвани за ефективно, пряко и непосредствено подпомагане на българския бизнес.

- Физическите лица да бъдат освободени от заплащане на данък върху дивидента в размер на 5%.

- Спазване на конституционния принцип при определяне на административните такси спрямо разходите за тях.

- Да се предвидят данъчни преференции за предприятия, които инвестират във високи и иновативни технологии.

Защо сме най-бедни в Европа

visibility 1567

/ брой: 44

Датата

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 44

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ