Задачата на левицата е да върне справедливостта в Европа

Мартин Шулц е роден на 20 декември 1955 г. в гр. Хелрат в тогавашна Западна Германия. На 18 г. влиза в редиците на германската Социалдемократическа партия. На 31 става най-младият кмет на градчето Вюрселен в най-населената провинция на Германия Северен Рейн-Вестфалия. Задържа се на поста 11 години. От 2009 г. е лидер на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент. В началото на 2012 г. бе избран за председател на Европейския парламент.

"Аз съм за това България да влезе в Шенгенското пространство"

- Господин Шулц, като гледате резултатите от изборите в цяла Европа напоследък, мислите ли, че можем да говорим за възстановяване на позициите на левицата? Олевява ли ЕС?
- Категоричен отговор на този въпрос ще мога да ви дам едва след като видя резултатите във Франция. Ако кандидатът на социалистите Франсоа Оланд победи, това ще е ясен знак, че Европейският съюз поема нов път, търси нова посока, различна политика и нови решения.
- На изборите във Франция крайната десница взе изключително много гласове. На какво се дължи това? Има ли начин тази тенденция да бъде преодоляна? Защо вместо на социалистите хората първо вярват на крайнодесните?
- Според мен голяма част от хората, гласували за крайнодесни партии, гласуват от отчаяние. Тези хора имат усещането, че в Европа няма справедливост. Те са прави. В Европа в момента няма справедливост. Вижте какво се получава - супербогатите в момента не плащат никакви данъци. По-бедните, хорат на наемния труд, по-дребните чиновници, държавните служители и дребните собственици на фирми са тези, които са натовари с основните данъчни тежести. На практика обикновените хора плащат за цялата криза. Безработицата стига до 25 процента, което отдавна не е било така.
Още един пример. В Гърция, страна, която се разтърсва от социални противоречия, се наблюдава един парадокс. Най-богатите гърци са извели като печалба от страната 200 милиарда евро и ги държат в швейцарски банки.
Какво се получава? Богаташите не плащат данъци, банките и застрахователните дружества и други не плащат също данъци, защото изнасят парите в Швейцария, а дребните данъкоплатци си плащат абсолютно всичко. Заради това хората протестират. Заради това излизат на улицата. Друга част протестират като пуснат бюлетина за крайнодесните. В такава ситуация ние, левицата, казваме: "Добре, ако искате да си подарите гласа на крайната десница - направете го, но знайте, че нищо няма да се промени". Ние от лявото пространство трябва да убедим хората, че сме единствените, които можем да променим нещо. Въпреки че този въпрос за промяната е валиден и за консервативните правителства. Те също са длъжни да се противопоставят на крайно десните и да се опитат да спрат популизма, който печели от отчаянието.
- В тази връзка харесва ли ви Европа днес? Одобрявате ли Европейския съюз в този вид? Наскоро предупредихте, че за първи път разпадът на ЕС изглежда реален.
- С десетилетия ние изпълнявахме една концепция за успеха на Европа, наречена "общностният метод". Това е методът, който поставя изисквания към общността, преди да има изисквания към отделните членки. Европейската комисия и Европейският съвет са така конструирани, че интересите и на големите, и на средните, и на малките страни да бъдат балансирани в общностните институции.
В годините на кризата обаче този метод беше изместен от друг метод - "най-напред аз да се погрижа за моя интерес, а пък после за интереса на общността". Това веднага доведе до липса на сътрудничество между държавите. Държавите-членки се настроиха една срещу друга. Това обаче е присъщо единствено на времената на Виенския конгрес - там е имало велики и малки сили. В Европа днес не трябва да има подобно разграничение. Ако не кажем стоп и не се върнем на справедливия баланс на интересите, тогава се опасявам, че ще стане една тиха дезинтеграция на ЕС.
Партията на Герт Вилдерс в Холандия, партия, която доскоро подкрепяше правителството, направи сайт, който настройваше срещу представители на други страни-членки. Това е див национализъм на мисленето и път без изход. Следващата крачка е да почнат да се обявяват териториални претенции. Голямото преимущество на Шенген е, че ние вече не признаваме границите, а сега някои искат да се върнем към тях. Шенген беше един проект на успеха, с който излекувахме раните от двете световни войни. Сега обаче се връщаме обратно, което не е добре.
 - Каква е вашата оценка за работата на Партията на европейските социалисти, откакто Сергей Станишев я оглави?
- Сергей Станишев върши първокласна работа. Мисля, че трябва да отделим три неща в ръководството на Станишев. Най-напред - той се съгласи да поеме ПЕС в една тежка ситуация. Предишният председател Пол-Нируп Расмусен се оттегли по лични причини и изведнъж ние се оказахме в ситуацията бързо да намерим подходящия човек. Сергей Станишев по моя молба и по молба на Расмусен се съгласи да поеме поста. Никак не е лесно да си ръководител на собствената си партия и в Брюксел.
Второ, ако имате желание да ръководите една многонационална партия, трябва да сте запознат с много различни партийни програми, възгледи и идеи. Трябва да обедините много хора. В ръководството на ПЕС имаме хора от Лапландия до Сицилия. Това са различни характери, а за да се съберат под общ знаменател, не е необходим Мартин Шулц. Необходим е Сергей Станишев. Станишев е един много уравновесен човек, който винаги може да намери компромис. Той е правилният човек в правилния момент за ПЕС.
И на трето място -  с избора на Станишев ние всъщност нормализирахме ПЕС. Какво означава това? Нормално е един българин да бъде начело на европейска партия - веднъж е датчанин, веднъж е германец, веднъж е французин, а пък този път начело е българин. Това показва, че България е напълно приета в ЕС. Когато попитахме Станишев за лидерството в ПЕС, ние не го помолихме, защото е българин, а защото е един прекрасно квалифициран европейски социалдемократ. С това обаче доказахме, че България е напълно интегрирана в ЕС. И смятам, че българите трябва да се гордеят с това, че българин оглавява такава силна европейска партия.
- В последната седмица българското правителство хвърли големи усилия ударно да приеме закон за конфискацията на незаконно придобито имущество. Основният мотив за техните скоростни действия беше, че Европа настоявала за това. Как ще коментирате подобен факт?
- Нищо не мога да кажа, тъй като не съм запознат със законодателните норми, които България е приела. Нямам информация и за мотивите, с които толкова се ускорява процесът, така че на този етап предпочитам да не коментирам темата. Нека да видим готовия закон, тогава ще може да се кажат повече неща.
- Но самият европейски парламент прие директива за конфискация на имущество, което е придобито по незаконен път. В нея какво се предвижда?
- Европейският парламент прие директива, в която сме посочили, че имущество, което е придобито от престъпна дейност, измама, трафик на хора или дрога, може да бъде конфискувано. Това изземване може да стане по различни начини. В директивата сме записали още, че приложението й също може да бъде различно, тоест всяка страна да се съобрази със своите особености. Давам пример - в Италия например имуществото на мафията се конфискува, одържавява, както казват те, а италианският законодател е решил това имущество след това да се ползва за социални проекти.
Държавите-членки сами трябва да дефинират как в своето национално наказателно право да разпишат тази директива. Не мога да ви кажа как са решили този проблем във всичките 27 държави-членки, мога само да кажа, че нашата цел на европейско равнище беше да стане възможно хората, които несправедливо са придобили имущество, да бъдат принудени да се откажат от него. За какво отделната държава ще използва парите от отнетото имущество си е изцяло нейна работа.
Заради това големият спор е как точно се дефинира понятието "незаконно придобито имущество". В директивата на Европейския парламент фразата е "имущество, придобито от престъпна дейност".
- А какви други мерки се взимат срещу организираната престъпност?
- В Европейския парламент дълго се колебахме дали да има комисия за борба с организираната престъпност. Още в първите ми години в ЕП - 1994-1995, мислехме да създадем комисия "Антимафия". Не го направихме, защото имахме възможност да работим по тази тема в комисията по правосъдие и вътрешен ред. Важно е в Европа да се създаде усещането, че има доста добра вътрешна мрежа, която може да се бори с организираната престъпност и да противодейства на трафика на хора, прането на пари и до голяма степен срещу измамите с кредитни карти, явление, което се разраства като епидемия днес. 
Когато човек направи анализ на всичко това, вижда, че това са престъпления, присъщи на един много отворен вътрешен пазар. Това е естествено - всички легални възможности за търговия предполагат и възможности на определени хора да се възползват от ситуацията по незаконен начин. И понеже вече няма вътрешни контроли по границите с Европа, търговията с дрога се улеснява. Днес вече сме стигнали до идеята да има специални средства за разследване на такива престъпления.
В тази ситуация съществува и друг елемент - външните граници. За контрабандистите единствената пречка е външната граница - веднъж обаче влязъл в Европейския съюз, то определеният човек може да се движи спокойно. Ако такива трафиканти минат границата от Турция към Гърция, то те не стоят в Гърция, а отиват в Холандия. Има цели мрежи в Европа за такова придвижване.
Заради това се върнахме към идеята за комисия за борба с организираната престъпност, защото искаме да разберем как точно функционират нещата и да можем да се ориентираме кои ще са точните противомерки на всичко. Целта на комисията обаче е да даде и правен анализ на тези процеси, за да може да определи какви са съставите по Наказателния кодекс в отделните държави-членки, по които престъпниците могат и трябва да бъдат подведени под отговорност. Но тук има друг проблем - в някои страни отделните състави се наказват по различен начин. Заради това е необходимо да се хармонизира и наказателно законодателство в Европа. И прокуратурите да почнат да си сътрудничат активно - тук най-вече визирам създаването на общовалидна европейска заповед за арест.
- След като правителството в Холандия не успя да се задържи на власт заради упоритото си желание да се коалира с крайната десница, мислите ли, че въпросът за членството на България в Шенген ще бъде придвижен напред?
- Нека да го кажа ясно - аз съм за това България да влезе в Шенгенското пространство. В Европейския съвет са наясно, че критериите са изпълнени. В договора за присъединяване на България към ЕС са залегнали такива изисквания и критерии и понеже България ги е изпълнила докрай, тя има правото да изиска да стане член на Шенгенското пространство. Това е съвсем нормално и обяснимо желание. И аз, отново ще повторя, напълно го подкрепям.
Проблемът е, че допълнително бяха създадени политически изисквания, които са новост и именно те възпрепятстват България да стане член на това пространство. Смятам, че не бива да е така. Трябва да се положат още усилия тези политически изисквания да бъдат преодолени.
- С очите на страничен наблюдател какво смятате за политиката на българския кабинет? Нашият премиер често се хвали с близкото си приятелство с Ангела Меркел и че я гледа как гласува тя и така гласува той. Това ли е начинът да се просперира политически в ЕС?
- Аз от дълго време съм в политическите среди. Винаги съм имал собствено мнение. Винаги гласувам съобразно него. Смятам, че един политик трябва да прави точно така.