Забравяме кои са били преди нас и това е много трагично

Проф. ДИНА ШНАЙДЕРМАН е инициаторка на Международния фестивал-конкурс за млади цигулари на името на проф. Емил Камиларов, който за втора година отличи млади дарования в София. Именитата цигуларка живее и преподава в Швеция или в други страни като Австрия, Германия - там, където има музикални ангажименти, както самата Шнайдерман се изразява. Тя е родена в Одеса, ученичка е на един от най-забележителните цигулари на ХХ век Давид Ойстрах. След като се омъжва за големия български цигулар Емил Камиларов, идва у нас. Със съпруга си свири в дует и се превръщат в абсолютни фаворити на публиката. Шнайдерман е една от най-често канените професори в различни музикални конкурси. Изпълнение на всички сонати от Моцарт в една вечер - за нея отделят специално място в Книгата на рекордите на Гинес за 2001 г. През 2003 г. в Оксфорд е обявена за жена на годината. През 2006 г. поради големите си заслуги като цигулар и диригент е обявена за Genius Laureate от Американския биографичен институт.

Цитати
"Само с дарба нищо не се постига"
"Не вярват, че и музикант може да събере много публика"


- Приключи международният конкурс на името на Емил Камиларов, доволна ли сте от резултатите? Как се представиха младите цигулари?
- От конкурса се интересуваха 17 младежи, някои от които изпратиха записи, за да ги чуем, други ги прослушах след мои концерти из страната. Беше ясно, че не всички са готови да вземат участие и за да спестим времето на журито и всичко да бъде по-ефективно, допуснахме само 6 души до конкурса. Получи се невероятен букет от талантливи деца от различни страни - България, Австрия, Венецуела, откъдето има за първи път участие, Южна Корея, Унгария и Германия. Тази година имахме истинско междунардно жури с професори от Швеция, Финландия, Италия, България. Смятам, че конкурсът беше на много по-високо професионално равнище, отколкото миналата година. Госпожа Йорданка Фандъкова, кмет на София, в продължение на една седмица успя да реши дали този фестивал е важен за България, дали ще бъде хубава визитна картичка в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г. Срещнахме също голяма помощ от страна на военния министър г-н Аню Ангелов. А от културното министерство никой не ни потърси, въпреки че мина година, откакто сме изложили нашия проект, но още не сме получили отговор. Всъщност това е министерството, което би трябвало да стане къща на този форум.             
- Децата увличат ли се по музикалния инструмент, който трябва да започне да се учи от най-ранна възраст. Какви са вашите наблюдения?
- Моята теория е, че няма здраво дете, което да проявява интерес към даден инструмент. Ако някой ви каже, че моето дете е гениално и че иска да свири на пиано или на цигулка, не е вярно. Това е въпрос, който трябва да решат родителите. Не е задължително да има музикант в семейството, но трябва някой да иска детето да свири, да го насочи към инструмента. Защото децата обичат да си играят, затова първите години са въпрос на амбиция и желание на някой вкъщи - може и на баба или дядо, няма никакво значение - но едно дете на 4 или 5 годинки няма как само да разбере и да каже: Аз искам да свиря на цигулка.  
- Доколкото знам, имате доста натоварена програма и от нея зависи къде живеете в момента...   
- Аз живея там, където имам концерти, където мога да преподавам, да дирижирам, да свиря. Може да се каже, че живея повече по хотелите...
- Скоро къде ще имате изяви?
- Като си тръгна оттук, имам турне в Швеция и Германия. След това се връщам отново в България в края на ноември, защото на 30-и ще дирижирам и свиря един концерт в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"...
- Как се приема и оценява цигулковото изкуство? Има ли разлика в публиката, в отношението на хората на местата, където гостувате?
- Ако поднасяш и в България нещо, което е интересно, залите ще бъдат претъпкани. Проблемът е, че напоследък все повече и повече бездарни хора започнаха да се занимават с това изкуство. Ако има наистина един талант, който заслужава да носи името солист - ще има публика, няма никакъв проблем. Изнесохме концерти в Русе, Пловдив със същата програма, която поднесохме и в София - матине в памет на Паганини и на Камиларов, при претъпкани зали и правостоящи. Не знам, но ми е чудно да се оплаквам от липса на публика.
- Как е в чужбина?
- По същия начин е. Много зависи от програмата, от това какво ще предложиш на публиката. И най-важното е качеството. За съжаление, пак казвам, че страшно много хора, които не заслужават да се наричат солисти, навлязоха в тази професия и отблъскват публиката всъщност.
- Защо се получава така според вас? Имате ли обяснение?
- Това се наблюдава във всяка професия... Ако беше само в цигулковото изкуство, много хубав живот ще имаме...
- Кое е водещото за един добър музикант - талантът или трудът, който полага?
- Не е важно дали в семейството някой е свирил. Важно е семейството да успее да възпитава детето си с любов и уважение към дадена професия. Да се отнася по специален начин към нея, без значение какъв иска да стане - цигулар, учител, инженер.      
  - Необходимо ли е да се изучава едно изкуство в училище, или дарбата е достатъчна? 
- Само с дарба нищо няма да постигнеш. Аз казвам така, например срещаш един човек, който е невероятно умен, но той има говорен дефект и не може да разбереш умните му мисли, същото е и в свиренето - ако ти нямаш техника, нищо не можеш да направиш, даже и да си талантлив. Техниката все повече играе важна роля и в нашето изкуство, винаги е било така.     
- Хората помнят ли Емил Камиларов? България уважава ли паметта на големите си творци?
- Публиката помни и обича Емил Камиларов. Страшно много хора дойдоха на концертите, посветени на неговото име. Но смятам, че ние забравяме кои са били преди нас и това е много трагично. Имена като диригента Васил Стефанов, цигуларката Недялка Симеонова... тези, които преди нас са били изключителни музиканти, писатели, поети. За съжаление нищо не се прави, не се говори на младото поколение за тях. Животът не започва с нас, той започва преди нас, ще продължи и след нас.
- Напоследък по-често се връщате у нас, виждате ли някаква промяна в хората, на улицата...?
- Да. Улиците са по-чисти. Имам чувството, че община София полага невероятно усилие, въпреки всички трудности. Преди няколко години ние трябваше да ходим по пътя, а не по тротоарите, защото те бяха заети от коли... Градът стана по-чист, по-красив.
- В България много малко се дават пари за култура и изкуство, така ли е на Запад?
- Навсякъде е така, госпожице.
- Защо? Заради икономическата криза ли?
- Първо, аз не вярвам в думата криза. Не вярвам в паричната криза - имам си своите мисли за това, които не са важни за читателите. Второ, относно даването на пари мога да ви гарантирам, че, ако моята професия имаше възможност да получи финансова подкрепа, каквато се дава на един футболен отбор... не говоря за половин милион евро като награда, но залите ни щяха да бъдат претъпкани! Достатъчно ни е спонсори да дарят и по 100 лв. на победителя... Щеше да има голяма разлика, ако разполагахме с големи суми. Защото рекламата струва страшно много, а без реклама не се получава. Нашите проекти са много богати на идеи и невероятно бедни откъм финансови средства. Не заради кризата, а заради това, че просто има такова отношение. Не вярват, че и музикант може да събере много публика, това е жалко.
- Как е на Запад?
- Има разлика. Колкото повече пари дават, толкова повече и взимат. Това е фалшива пропаганда, че получаваме много повече пари. Да, ама и плащаме много повече. Ако ви кажа колко струва наемът на един апартамент на Запад... той ще се промени и в България, понеже ние все искаме да копираме Запада...                      
- Какъв е изводът тогава? Как се прави  изкуство в днешно време?
- Според мен този, който иска да прави някакво изкуство, трябва да работи като наркоман. Това не идва с нашето време, така е било и в предишни епохи. Не вярвам, че Моцарт е бил милионер... Не вярвам Бетовен да е бил милиардер... Не вярвам Панчо Владигеров да е умрял мултимилиардер. Важно е да има достатъчно добри преподаватели, които могат да определят в началото дали едно дете притежава талант, защото се изисква ужасно много труд. Това дете, вместо да играе 8 часа с приятелчета, ще трябва да играе вече по 4 часа и 4 часа да се упражнява на инструмент. И после е въпрос на преподаване...