Забравения Борис Денев показват в Стара Загора

Петър Георгиев

Ретроспективна изложба, посветена на 130-ата годишнина на една от позабравените личности в българската култура, художника Борис Денев (1883-1969) бе открита в салоните на Старозагорската художествена галерия. Експозицията съдържа малка част от направеното през 1984 г. от дъщеря му, художничката Славка Ганева, дарение на СБХ, отбеляза кураторката Весела Христова-Радоева. Изкуствоведката, която неотдавна подготви и издаде луксозно изпълнен каталог с творбите му, припомни, че живописецът е една от онези позакъснели, но така необходими и днес на обществото ренесансови личности. През дългия си и изпълнен с доста виражи живот той се увличал не само от платното и палитрата, а и от конструрирането на слънчеви часовници; от проблемите на перспективата и педагогиката на ранното преподаване по рисуване. Роден във Велико Търново, учил в Мюнхен (където наред с обучението в ателиетата преминава и висш курс по авионика), той сам изработва дървени музикални инструменти и дори е създател и ръководител на един уникален за онези времена (1924) оркестър с участието на художници и интелектуалци.
Още първите изложби на младия творец (във В. Търново през 1909-1911 г.) правят силно впечатление и са определени като "плесница на обществения вкус", след което Елисавета Консулова-Вазова успява да му издейства чрез Министерството на просвещението стипендия за обучение в чужбина. Участва (като санитар, поради слабото си телосложение) в Балканските войни, като непрекъснато скицира видяното, за да го прехвърли впоследствие върху платната.
Скиците, които остават в архивите му, са сред най-добрите образци за репортажните рисунки - далеч от фалша на парадността. Нещо, което предопределя и участието в дружеството "Родно изкуство", когато се втурва да усъвършенства способностите си на пейзажист и портретист. Като междувременно работи за пропагандирането на българските художници, включително и като организатор, и комисар на българския павилион във Венеция (1942). Промяната в обществено-политическия живот след 9 септември 1944 г. се отразява тежко на твореца. Прекарва 10 месеца в трудовопоправителен лагер (заради публицистично-сатирични публикации в някои вестници); изключен е от СБХ (нищо, че е сред основателите му през 1932 г.), стига се дори да забраната да рисува на открито цяло десетилетие (нищо, че пейзажът е част от живота му!). Точно тогава създава своя невероятен цикъл от близо 50 портрета на композитори, илюстрации към книгата "История на музиката"... За да бъде отново признат (с огромно закъснение през 1967 г., когато вече е прикован от болестта на легло!) за "заслужил художник".
На финала на емоционално обагреното си представяне Весела Радоева припомни "съветите" на Борис Денев, запазени в ръкописното му творчество. И особено един от тях - че когато реката е придошла, не бива да се гази през брод, а да се търси мост. А ако и той е отнесен от водите, трябва да се изчака калта да бъде отнесена: "Чакайте да се покаже бродът. И тогава, заловени един за друг, ще минем през него. Нахвърлим ли се безразсъдно в стихията, пръснем ли се да търсим воъбражаеми мостове - нищо няма да остане от нас!", е написал с калиграфския си почерк живописецът.