Забраненият вестник "Литературни новини"

Доц. д-р Боян Кастелов

При едни нормални обществено-политически условия появата на двуседмичника "Литературни новини" (24.V.1961 г.) би трябвало да се оценява като попълване на празнота в нашата периодика и на вестникарския ни пазар. Пък и вестникът на "Полиграфиздат" има информационен характер, изданието е ведомствено, с ограничен тираж и стеснени концептуални възможности.
Въпреки това, лично дал благословията за неговото раждане, Тодор Живков се възползва да демонстрира активно отношение към печатната писмена словесност, към демократизиране на процесите в духовността ни. Дори заявява, че вестникът е "рожба на новата атмосфера", станала възможна след Априлския пленум на партията от 1956 г.
И творците посрещат изданието с големи надежди. Появата на нов литературен вестник е цяло събитие. По-младите, твърди техният връстник Георги Величков, започват да усещат, че "става нещо", че нещо "ново идва в България". Оптимизмът си те свързват и с главния редактор Васил Акьов, събрал в екипа си прогонените от в. "Народна младеж" заради "антипартийно поведение" Стефан Продев (отг. секретар) и Симеон Владимиров, провинилите се "в нещо" сатирици Крум Вълков (зам. гл. редактор) и Радой Ралин; неизвестните тогава още, но обещаващи литератори Иван Пауновски, Йордан Василев и др. Самият Акьов е освободен като зав. културния отдел на "Работническо дело".

Факсимиле от статията на Ст. Продев "Моят Жендов"

Този екип от талантливи и с характер творци удовлетворява събратята им по перо, но и скоро ще огорчи партийния лидер. Разочарованието на Живков първо идва от главния редактор, имал като него късмета да пресече бариерата, която "се случва един път на столетие и се именува революция" (В. Акьов). Ако първият секретар на ЦК допринася мечтаното свободно и справедливо общество да се превърне в т.нар. държавен социализъм, в него писателят-партизанин вижда опошляване на идеала. А това поставя непреодолима пропаст между нагаждащия се към обстоятелствата управленец и човека на изящната словесност.
Акьов и неговите помощници, осъдили с гражданска позиция и професионализъм режима на култа към личността, ратуват за нова атмосфера в информационното ни пространство. И го приемат като осъзната отговорност за журналистическа мисия. Макар и ниско възнаградени, малък бюлетинов тираж, те превръщат вестника в средище на културен и граждански подем.
Изданието преди всичко разчупва старите стереотипи и култовски клишета в графичното оформление и списване. То представя нови книги с поезия, белетристика и литературна критика; отделя място на творби, недопускани за печат (вестникът за пръв път след 9.IХ.1944 г. публикува стихове на поета Атанас Далчев); защитава модерни виждания за издателска дейност; отваря рубрика за млади и талантливи автори. Набира кураж и самочувствие и публикува материали, противоположни на остарели позиции на партийния идеолог акад. Тодор Павлов.
В трите стаи в сградата на пл. "Славейков" 11 кипи не само редакционен труд, а и на обсъждания като в истински литературен салон. Тук се раждат обновителни идеи за художествено и жанрово многообразие, лансират се творци от близкото минало, неоснователно премълчавани от новата власт, и пр.
Ясно е: "Литературни новини" започва да дразни властта не само с естетическата си независимост (по собствен критерий привлича сътрудниците си, опонира на публикации в останалия печат), но и с отношението си към ставащите процеси в обществото. А подобна вестникарска политика е неприемлива за ЦК на БКП. Неговият контрол над собствените и останалите обществени издания (комсомолски, профсъюзни, ОФ и пр.) е всекидневен и безкомпромисен. "Литературни новини" обаче се налага като своеобразен полиграфически оазис.
Първоначално към изданието се действа с "кадифени ръкавици". Лично Живков дава пример. Замислено е да се удари само главният редактор, който е "вдъхновител и душа" на малкия колектив. С присъщата си хитрост Живков привиква Р. Ралин и започва да заиграва: не знаел къде сатирикът работел, вестникът е ведомствен и незначителен за таланта му и пр. Познаващ нрава на Първия, Ралин отреагирва недвусмислено: "Вижте какво, другарю Живков, ако ще да е многотиражка на някой грънчарски завод, всички писатели - и Багряна, и Манов, и Фурнаджиев, и Радевски, заради нашия колектив ще сътрудничат в тоя вестник."
Та тъкмо от това се притеснява първият секретар. Вестникът е станал средище и трибуна на големите ни творци, някои от които нито той ухажва, нито те него. Пък и редакцията си позволява "тенденциозен подбор на авторския актив" - ще отбележи по-късно помощникът на Живков Н. Яхиел. А това водело до разрив между читателя на вестника и официалната партийна политика, което предопределя неговата съдба - забрана без скандали, чрез "тихо убийство".
Последният, 73-ти, брой на "Литературни новини" излиза на 14.II.1964 г. Стефан Продев и Йордан Василев сами набират решението на Секретариата на ЦК за спирането му и го поставят на първа страница - с дебели черни букви, като некролог. Живков отива в редакцията и лично съобщава на колектива неговата забрана. Тогава от упор бунтарят Продев казва: "В историята остават само забранените вестници!"
Партийният лидер така и не осмисля изреченото с дързост предупреждение на публициста с лулата. И не се поколебава да умъртви дори "априлската рожба", щом тя се е изпречила на пътя му. Недостойното е обаче, че и след падането си от власт продължава да играе ролята на съдник, говорейки за журналистически морал.
Но и авторът на паметната реплика не му остава длъжен. От страниците на ръководения от него в. ДУМА го захапва с нещо лично: "Спомняте си за в. "Литературни новини", господине?... И по продевски стоварва своя гняв:
"През 1964 г. този вестник бе спрян лично от вас и от вашите чиновници. Бе обявен за вреден и антипартиен. Защо? Защото приветства като никой друг ХХ и ХХII конгрес на КПСС. Защото пръв се осмели да критикува реакционните позиции на Тодор Павлов. Защото пръв публикува след 9 септември стихотворение на Атанас Далчев. Защото пръв наруши табуто и възвеличи името на Жендов. Защото открито се обяви срещу политиката на "Литфронт". Защото около редакцията му се обедини едно интелектуално общество, което видимо се вълнуваше от проблемите, засегнати от "Прозрението" (писмото до ЦК на т.нар. група на Куфарджиев - б.а.).
След толкова "защото" му припомня репликата си, която вместо да го смути, го е разсмяла. И след риторичния си въпрос-упрек, Продев заключава с типичната за Живков характерност: "Ето колко сложни и трудни изглеждат нещата, когато се спекулира с тях. А вие умеете да спекулирате."


Текст към 2101:

Главата на брой 1 на "Литературни новини"


Текст към 2102:


Текст към 2103: