Забавянето на българската икономика ще продължи

Тенденциите за забавянето на икономиката ще се засилят и затова най-важното е да диверсифицираме износа, да подобрим радикално състоянието на администрацията, заяви в предаването "Неделя 150" проф. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания при БАН. Това, към което трябва да се сравняваме, са Полша, Чехия, Унгария, дори и Румъния. "Всички тези икономики растат с 4,4, а ние растем с 3,5 в най-добрия случай. Ние изоставаме и спрямо тези държави. Постигнатият растеж изобщо не трябва да ни радва, защото това са последните тримесечия, в които той се забелязва", коментира проф. Бобева. 

Според нея страната ни не успява да се справи със структурните дисбаланси на икономиката. България има отрицателно търговско салдо вече повече от 20 години. По думите й износът ни губи все повече своята конкурентоспособност. За проф. Даниела Бобева един от големите проблеми е инфлацията. Ние сме една от страните с най-високо поскъпване на живота в Евросъюза. Най-висока е инфлацията, движи се към 5,1 на годишна база при храните. Това удря хората по джоба. Голяма е инфлацията и при заведенията за обществено хранене - около 7,6. Инфлацията, свързана с храните, през последните 2 години постоянно нараства и бута нагоре общата ни инфлация. Очакваме и от петрола да има нови промени, т.е. инфлацията ще върви нагоре, което не е добра новина за икономиката", твърди проф. Бобева.

Тя бе категорична, че не можем да очакваме страната ни да влезе подготвена в евентуална нова икономическа криза: "Пропуснахме шанса в добрите времена след кризата да направим най-важните структурни реформи, да си оправим къщата, за да можем да посрещнем много по-подготвени новия цикъл." Българската икономика страда от липсата на инвестиции, а без инвестиции няма растеж и догонване. У нас инвестициите са от публични средства, частни инвестиции почти няма, обясни още икономистът. Тя добави и друг проблем - България остава с отрицателно миграционно салдо, т.е. излизащите са много повече от връщащите се в страната. По думите й най-високият отрицателен миграционен баланс е в групата между 20-29-годишни. В тази възрастова група влизат 15 хил. лица годишно. Повечето връщащи се са в групата между 60- и 69-годишни, каза тя: "Ние губим от свободното движение на хора като икономика и човешки капитал. "Говорим за съвършено различен модел на миграция, при който има голяма част от активната и качествената ни работна сила, която се движи в различни държави в ЕС, работи там и ако се връща, то е временно."

Според проф. Бобева отлагането на приема ни в чакалнята на еврозоната показва, че няма политическа воля за това както в Брюксел и Франкфурт, така и сред родната политическа класа.