За живия живот на "мъртвите автори"

Едно дете попитало - съвсем по детски - защо в училище се учат само "мъртви автори", няма ли живи? Една учителка изръсила това в някакво обсъждане и - хайде-е-е, юруш по вестници и агенции: "училището пълни главите на децата с "мъртви" знания, които са далеч от техния свят; кара ги да зубрят неща, които изобщо не ги интересуват на фона на забавленията им в интернет!" С две думи - юруш на образованието!
Хайде някой да ми каже защо ходим на опера да слушаме "мъртвия" Верди, вместо да си завъртим "Дънките ш'ти цепна", щото това е в унисон с днешния ни свят? Но ходим на "Аида" - за да разберем, че тия цепнати дънки ни качват обратно по дърветата. Горе-долу по същата причина в училище се учат Левски и Вазов - за да са по-малко тези, които на Терминал 2 с еднопосочен билет към по-добър живот не осъзнават, че родината е свята; че от тези преди нас и от нас самите винаги е зависело каква да бъде тя. Не е виновно детето с въпроса си, виновна е учителката, която цитира този въпрос едва ли не като меродавен упрек колко вехти и неадекватни са учебните ни програми. Тя очевидно изобщо не разбира, че работата й в класната стая е да обясни на детето защо учи Вазов и че нищо не е свършила, щом то задава такъв въпрос.
Не е вярно, че децата не разбират класиците и че те са извън техния свят. Класиците затова са класици, защото са създали образи, изповядват ценности и начин на мислене, които са общочовешки, валидни за всяко време и за всяка епоха. Бай Ганьо ходи по нашите улици, по нашите избирателни урни, по нашите политически партии и държавни институции. Днес, не в ХIХ век. Защото е вечен. И Хамлет вечно ще пита "Да бъдеш или да не бъдеш". Днес, а не в ХVI век. Единствената причина тези двамата да са "далеч от света на днешните деца" е, че в нашето училище се преподава не литература, а наукообразно литературознание. Нищо неозначаващата фраза, че ученикът трябва да мисли, а не да зубри, е превърната в мантра и оправдание за вечните измислени "реформи" в училище. Погледнете какво е записано в кой да е от сегашните злополучни проекти за учебен план - примерно по литература за VI клас. Ученикът не чете и не осмисля "Косачи" на Елин Пелин, а "разпознава жанрови характеристики на разказа"; не чете и не осмисля "Братчетата на Гаврош" или "Отечество любезно", а "обяснява значенията на конкретен мотив за тематично-смисловото развитие"; не чете и не осмисля "Робинзон Крузо" или "Малкият принц", а "обяснява функциите на пейзажа за изобразяването на човека". Прочетете предговора към "История славянобългарска", който се учи в училище, и кажете кое е неразбираемо и не може да бъде обяснено на едно 12-годишно дете в Vт клас, та произведението е преместено чак в Х клас: "Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?..." Май истинската причина за "реформата" е, че ако "види" прочетеното през днешния си опит и емоции, ученикът няма как да стигне до "правилните" изводи, които са политическата цел на "реформата".
Отидете в Полша, за да видите как се учи национална литература и история - как на 9-годишни деца преподават Адам Мицкевич със задължителни учебни часове пред портрета му в Народния музей, където учителят им разказва кой е той, чете им негови стихове и им разказва, че и "големият руски поет Пушкин" го е рисувал (направете сега кротко сравнение с т.нар. музей на Яворов в София). Вижте как в прогимназията в Полша се преподава история - със задължителни часове пред огромното платно на знаменития художник Ян Матейко, изобразяващо битката на княз Ягело срещу кръстоносците през 1410 г., повлияла съдбата на цяла Източна Европа. Дори уроци по рисуване в началния курс се провеждат на същото място. Влезте в Музея на Шиндлер в Краков и вижте как се преподава на децата що е фашизъм, докато от екрана в тъмното подземие живи участници в Съпротивата разказват какво е било. Така се учи, че си поляк и какво означава това. Не питайте повече защо поляците днес протестират по улиците срещу диктата на ЕС, а ние киснем апатично по кухните в празно философстване колко претоварени са българските ученици. Полша няма да загине, за България не е сигурно.
Защото големият проблем на българското образование днес е, че вече не само историята, но и литературата в училище се използва като проводник на политическите и идеологически доктрини на властта. Чрез съзнателен подбор на теми и автори, чрез неутралната формулировка в проектите за учебен план "България в ХIХ век", заменяща досегашното "Борбите на българския народ за църковна и национална независимост" (звучи различно, нали?). Историята на българския народ обаче не се променя от това дали някому днес се харесва или не, че Русия ни е освободила от турско робство. Променя се не историята, променя се идеологическата й употреба. Затова изтреблението в Батак става мит и никой учител по време на обсъжданията с МОН не задава въпроса как тия нещастни българи са ги горили и клали на дръвника, докато мирно сме съжителствали с турците. Това било европейско! А европейското е да се учат Ботев, Смирненски и Вапцаров като емблеми на родната литература, не да бъдат орязвани и премълчавани като опасни, понеже накърняват днешната неоосманска доктрина на южните ни съседи или задокеанските политики за денационализация и диктат над българите. Ей от тия съображения от родната литература се вадят нейните две основни черти - революционната и социалната й насоченост, за да бъде превърната в евнух, пазител на чужди идеологии.   
А литературата и историята могат да станат обичани предмети в училище! Но не просто през усвоени или съзнателно неусвоени знания, а задължително през емоциите на децата. И съвсем няма как да бъдат обичани през неизброимите "мотиви в тематично-смисловото развитие, жанрови характеристики, функции на пейзажа" и пр. Тях детето може само да назубри с отвращение и да ги забрави след две седмици. Такива неща може да бъдат принадени към всеки и всякакъв текст. Ето това умъртвява литературата и прави обучението безполезно, а не "остарелият" Вазов или "неразбираемата" "История славянобългарска". Някой мисли ли какво е било в четирите века преди Паисий? Защото, нека корифеите не съдят за робството по ХIХ век, то е от ХIV век по нашите земи. Защо "тоз див Светогорец - за рая негоден" пише "История славянобългарска"? Поради добруването на българите в тия 500 години? И защо изобщо Вазов пише "Епопея на забравените" - кои забравени, защо забравени? А забравата днес? Какво означава стихът "история има и става народ"? Във всеки случай не е "представа за комуникативния модел на жанра". Как да формираш мислене чрез учебна програма, скопена откъм "материал" за мислене?
Вазов не може да бъде разбран и обичан през "дискурса на парадигмата", може да бъде обичан само през стиховете му, съчетани с малко душа от страна на учителя, с една репродукция на Димитър Гюдженов, с един запис на Константин Кисимов в класната стая или с едно изпълнение на живо на Джуни Александрова...
За тази цел обаче т.нар. експерти на МОН и онази учителка трябва да знаят защо в училище се учат "мъртви автори".