За жаждата на творческия дух няма насита

Ана Антонова

"Между словото и танца" - това е заглавието на литературния портрет, посветен на Мая Шопова от писателя Григор Чернев, в неговата увлекателна, високо талантлива книга "Тихи канонади". И авторът пита: "Защо човек посяга към перото? От суета? От желание да намери себе си? Или защото не може иначе! Нужен му е отдушник на страстите, прозорец за погледа, събеседник, който да го спаси от самотата. И ето какво излиза тогава на белия лист: "Летях в далечно странство,/ а все сама оставах в стаята необитаема./ Преуморих крилете на душата си от скитане./ Приют желан и ненамерен..." (Из стихосбирката "Горчиви илюзии") "Но коя е Мая Шопова? - пита авторът. За какво ратува тя? От какво страда и какво я крепи? Лесни отговори на тези въпроси няма. Поезията й е къде приглушена, къде остро драматична, обърната към вътрешната същност на авторката./.../ Като изповед, която очаква отклик. Чувствата, съмненията - трябва да бъдат споделени. Непременно! Те затова се сътворяват и публикуват. "Така е трудно да се разминаваш със себе си./ Вървя във собствената си компания - докато Ти решиш, че трябва да излитна..." Тези мотиви, поетични монолози и диалози зреят у нея отдавна и в предишните стихотворни книги - "Етерни формули", "Пяната на времето", "Когато", "Докосване"... Вероятно ще се развиват и обогатяват и след "Горчиви илюзии". Но в духовните си рвения - пише Григор Чернев - Мая Шопова не разчита само на думите. Защото тя е отдадена и на друго изкуство - като балерина, балетмайсторка, жрица и весталка на балета."
Танцувала е първи партии на Русенската оперно-балетна сцена. Великолепен очерк е създал за нея в автобиографичната си книга някогашният директор на Русенската опера, режисьорът Георги Чендов. Следват солистични партии в Софийския оперен театър... На конкурсния подиум във Варна получава почетен диплом, а по-късно - като постановчик, завършва Санктпетербургската консерватория "Римски-Корсаков". "Виждал съм дипломата й при завършване на тази елитна академия - отгоре додолу отлични оценки и нищо друго!" - пише в очерка си Григор Чернев. А къде я води творческият й път след блестящото завършване на академията? Художествен ръководител на балета в Пловдивската опера. Там, наред с високите оценки за постановките на "Орфей" и "Пулчинела" по музика на Стравински и "В памет на Стравински" (Симеон Пиронков), Мая Шопова поставя и версията си на "Жизел" - своя, но запазвайки безсмъртните текстове на лексиката, сътворена от Перо-Петипа. При това - танцово пресъздава и пантомимните текстове от класическата постановка, с увлекателност и режисьорска находчивост.
След година, като педагог-репетитор в "Арабеск", тя поставя балета "Игра на карти" (Стравински). В немското списание "Танцархив" може да се прочете статия, подчертаваща изключителния успех на тази постановка. Проф. Теодор Попов пише: "Игра на карти" е превърната в полифонично разгърната картина на обществото, с неговите слабости. Карикатурно е осмян кариеризмът, чийто носител е Джокерът, претворил се последователно във вале, поп, дори дама, за да влезе в най-изгодната за интересите му група, в разиграваната сценична партия." И нека се опрем в оценките за хореографската дейност на Шопова на още няколко мнения. Проф. Розалия Бикс пише: "...За постановката на "Малкия коминочистач" в Благоевградската опера бе поканена Мая Шопова, хореограф с престиж и признание в новия балетен театър. Дебютът й като режисьор и на опера е повече от успешен..."
И така, Шопова убедително се изявява като даровит хореограф и режисьор. Още в "изпълнената с трагизъм полифонично решена танцова поема "Орфей" на Стравински тя намира сценичното покритие на музикалния симфонизъм и достига до вълнуващ зрим еквивалент на музикалната конфликтност". "А в "Пулчинела" успява да извае с помощта на класическия танц и комедия дел арте действени образи, които влизат в комични стълкновения, ползвайки буфотрикове и богата пантомимна изразност." (в. "Народна култура"). Връзката на хореографията с оперната режисура в пластичното оформление и на "Омагьосаният" от Борис Спасов тя разгърна най-ярко в осъществената с огромен успех опера-балет "Златното петле" от Римски-Корсаков, в сътрудничество с великолепния творец Вили Цанков, поверил й цялостното образно лице на операта. Танцуваха всички - не само Златното петле, но Шамаханската царица и нейните придворни, готвачите на царя, войниците, слугите, самият цар Додон - смехотворен, внушителен (великолепно изпълняван от Павел Герджиков!). Танцуваше цялото царство! Родил се бе един изключителен спектакъл, получил при участието на Софийската опера в традиционния оперен преглед във Висбаден най-високата оценка! И още една опера превърна Мая Шопова в опера-балет на Софийската сцена - "Годеж в манастира" на Прокофиев, с ръководното сътрудничество на режисьора Симеон Щейн. А паралелно - изяви в Българската телевизия. За "Зле опазеното момиче" на Хертел музикалният критик Лъчезар Каранлъков подчертава високото равнище на "хореографската и балетна, професионално-изискана и стилово пълноценна телевизионна култура..." Следва балетният филм "Вълшебното магазинче" - Росини-Респиги... А за Експо - Севиля, нейният телевизионен вариант, озаглавен "Живите картини на майстора", одухотворени танцово по музика на Васил Казанджиев, хореографката Шопова получава безспорната "Златна антена". Редуват се постановки на танци в Старозагорската опера - "Травиата" и "Ловци на бисери", на творби от Георги Костов в режисура на Павел Герджиков, пластично и танцово оформените "Жената със златния косъм" и "Под манастирската лоза" - Благоевград. А в Плевенския оперно-балетен театър, закрит, за жалост, тя сътвори изключителния спектакъл "Контрастни силуети на любовта". И аз за първи път присъствах на представление, на което бурно аплодиращите зрители просто не желаеха да напуснат зрителната зала, а настояваха за повторение на вдъхновяващите ги танцови творби.
За своята постановъчна дейност Мая Шопова е получавала най-високи награди и по време на периодично провежданите национални балетни конкурси, носещи името на Първосъздателя Анастас Петров - "За най-добра хореография на българска музика" (1985), "За най-добра съвременна хореография" (1988). И през 1992 г. - наградата "Анастас Петров", първа степен. Защото многоликостта на изразните средства, създадени от изисканата пластичност на творбите й, успяваха да пресъздадат многобагрената емоционална палитра, наситена с поетическо пластично звучение.
На нейно предложение, като хореограф в Софийската опера, да се претвори танцово "Бай Ганьо" по музика на Веселин Стоянов, тя получава съгласие от тогавашния директор на операта Михаил Ангелов, но отказ от завеждащия балета. Обидата предизвиква приемане на покана от Италия - академия "Олимпия". Цели 15 години отдава тя на възпитаниците си в Кротоне - град, свързан с дейността на Питагор. Затова измежду десетината спектакли, сътворени там, най-ярко се откроява "Питагор" или "Одисеята на една теорема" по музика на Вангелис и българина Илия Фортунов. Както и "Кротониадите" - танцов спектакъл, получил най-висока оценка на балетния фестивал в далечна Австралия. В Кротоне създава още "Вечният пламък", "Гласовете на пролетта", "Манон Леско", "Пинокио"..., редица концерти... Но семейни обстоятелства предопределят завръщането й в родината.
И ето - покана за постановка на танците в операта "Лакме". Хореографията й е "блестяща", "великолепна". Такава е и оценката на самия режисьор - директора на оперно-балетния театър Пламен Карталов, и на критиката при гостуването на режисираната от него опера в кипърския курорт Пафос (2009). Ето една от оценките, отбелязана в сп. "Опера" - Италия: "Прекрасна хореография е сътворила Мая Шопова" - пише Андреа Мерли в статията си "Мамма, ли булгари". И навярно високите многобройни оценки откриват пред Шопова възможността да реализира на оперно-балетна сцена симфоничната сюита на Римски-Корсаков "Шехеразада". Успехът е не само във великолепно съчинения хореографски текст. За първи път след многобройни световни реализации (само у нас са пет-шест!) е разкрита дълбоката, облагородяваща идея за победната роля на мъдростта и поезията над убийствените човешки пориви. Защото в сътворяваните до днес редакции отсъства самата Шехеразада, чието име носи сюитата. В основата на танцовото действие се акцентира изневярата на Зобеида, любимката на султана, и нейното жестоко наказание. В танцовата сюита, създадена от Шопова, най-сетне главно действащо лице е самата Шехеразада, която, след наказанието на невярната Зобеида, успява да излекува чрез своята приказност душевността на султана. Така се подчертава облагородяващата идея за лекуващата роля на изкуството, вдъхновила навремето и самия композитор. Във в. "Пулс" (бр. 6, 2009) се изтъква "богатата фантазия, поетическата извисеност, оригиналността на хрумванията и режисьорските попадения във философски подплатената хореографска изказност". И ето, в края на 2011 г., в поставената от Пламен Карталов опера "Селска чест" от Маскани е привлечена отново Мая Шопова "в добре сработения постановъчен екип". Магдалена Манолова отбелязва: "...Като на кино въздействат силуетите на селяните, които пеят и танцуват така, както е в Сицилия. Танците на Мая Шопова показват познанието й за традициите на юга..." - сп. "Музикални хоризонти" (кн. 10, 2011).
За жаждата на творческия дух няма насита. Седем стихосбирки вече отразяват метафоричната изказност на поетесата-хореографка, която е и доктор на балетоведческите науки, с научна степен, получена за оригиналния й труд "Класическият танц - основа за танцов театър". А какъв е отзвукът на нейното поетично творчество? За стихосбирката й "Отвъд илюзиите" във в. "Словото днес" (бр. 18, 2009) поетът Цветан Генов в оригинален, високо похвален отзив оценява "проникновените монолози". Той е "завладян от духовната щедрост на бликналите признания" и от "островърхите стрели, забити в изповедта на поетичната плът". И определя "високото място на поетесата и в илюзиите, и в миражите, и в истината за битието, в неговите многобройни метаморфози, които тя години наред претворява поетично. И зримо!"