За величието на една нация

Париж гордо обяви, че е готов да приеме цели 500 сирийски бежанци. И това, разбира се, не е станало, защото Франция като демократична и хуманна държава искрено се е загрижила за бедстващите сирийци. Не, това се е случило след дълги и горещи молби от страна на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Който, между другото, от доста време се моли на Европейския съюз да приеме поне 10 000 бягащи от войната сирийци през тази година и още 30 000 през следващата. Тези молби не срещат особено горещ отзвук в Западна Европа. Там напоследък предпочитат да се занимават с румънските и българските роми, които им разваляли пейзажа. Повечето богати членки на Евросъюза започнаха да предявяват и условия какви точно бежанци да им пращат, като австрийците, които обявиха, че ще приемат само 500... християни. Другите - кучета ги яли.
Франция също очевидно не изпитва особено желание да приеме бежанци от някогашната си колония. За сметка на това Париж обаче беше в челните редици, когато се говореше за бомбардировки на Дамаск. Оланд дори беше готов да не чака големия американски брат. Да не говорим колко пари се дават, в това число и от Франция, за оръжия за т.нар. сирийска опозиция, благодарение и на която хората бягат, за да си спасят живота.
Петстотин души за богата Франция, за родината на свободата, равенството и братството звучи нелепо. Но както е добре известно, величието на една нация се измерва по начина, по който тя се отнася към най-слабите...