За тези пастори и онези монокини

Руслан Трад

Кметът на Бургас се обяви против забраната на монокините на плажа. Не е грешка - правилно сте прочели заглавието. Макар и в XXI век, в България, религиозните лица винаги успяват да напомнят за себе си и обикновено не в добра светлина.
"Забраната на монокините на бургаския плаж не е демократична, коментира кметът на града Димитър Николов, цитиран от БТА."
От думите на пасторите, заклеймяващи монокините на плажа, си вадя следните заключения: явно са изгледали достатъчно задни части, за да установят, че това не им харесва, че явно смятат дрехите за опасност за обществения ред и че в крайна сметка религиозните институции все още се намират в ХV век. Има поне два случая, доказващи това.
На 5 май министърът на туризма на Египет, Хишам Заазу, беше принуден да даде коментар за западни медии, че "бикините са добре дошли в Египет и алкохолът все още се сервира". След заплахите от религиозни водачи срещу липсата на морал, разврата и т.н. характеристики, на които отговаря всяка една религиозна институция, редица туристически фирми решиха, че нямат работа в Египет. Затова и правителството реши да стартира рекламна кампания, с която да кажат, че Египет е безопасна страна за онези, които имат желание да ходят по бански на плажа.
На 28 май пастори в Бургас поискаха промени в Наредбата за опазване на обществения ред, с които да се забранят монокините на плажа.
Според тях "излагането на полуголи и голи тела на открития публичен плаж, а не в специално обособени за това места, несъмнено нарушава спокойствието и моралните норми на почиващите"
Можем ли да направим сравнение между тези пастори и салафитите в Египет? С пълно основание. Някой може да възрази, подтикнат от родолюбие и внезапно религиозно честолюбие, но водачите на която и да е религиозна група могат бързо да се превърнат в бленуващи за собствено царство зли гении, подвластни на всичко друго, но не и на свещените текстове. Не без основание можем да кажем, че религиозните институции имат най-малкото право да бъдат блюстители за спазване на обществения морал - всички виждаме и знаем прегрешенията им.
Жителите на сирийския древен град Алепо имат поговорка: най-опасни са онези с петте молитви. С право можем да го кажем и за бургаските пастори, които вместо да се грижат за облеклото на плажуващите, нека погледнат към далаверите в църковните настоятелства, липсата на пари за поддръжката на храмове и параклиси, поведението на религиозни лица и още куп проблеми. Просто някои сфери не бива да се смесват - светският и религиозният живот са от тях.