За тези, които не се върнаха от боя..

Владимир Николов,
Благой Михайлов

Винаги, когато минаваме край величествения Паметник на Съветската армия в София или участваме в полагането на цветя и венци, нас ни връхлита душевната тъга за недостатъчната почит, отдавана от време на време на милионите червеноармейци, загинали в защита на великата си родина и освобождението на Европа от фашистката чума. Този паметник се издига за вечна слава на един огромен подвиг, нямащ равен в световната човешка история. Частица в него има и за стотиците българи, комунисти, интернационалисти, червеноармейци "невернулис из боя", както се пее в една от известните руски балади на Владимир Висоцки.
Тук сред именните и безименни герои е и Георги Иванов Караджов (Гьоне Рилски), роден в с. Долно Драглище, Благоевградска област, през 1901 г. Далеч край Москва, гробът му днес никой не знае. Времето в началото на войната е било кратко, за да окичи гърдите му с ордени и медали. За описване на краткия му житейски път не би стигнала повест или роман. Многосериен филм за Рилски би се гледал от сегашните и бъдещите поколения с просълзени очи.
От сирака, останал без баща на една година, убит и ограбен от турците, израства високоинтелигентен обаятелен учител, смел революционер, посветил живота си на комунистическия идеал. Като ученик в Пазарджишката гимназия, изключван заради левите си убеждения и революционната си дейност, се дипломира през 1920 г. като частен (задочен) ученик. Под ръководството на Владимир Поптомов взема участие в превземането на разложката казарма по време на Септемврийското въстание през 1923 г. Оттогава той е гонен и преследван четник в Рила и Пирин, нелегален партиен функционер, емигрант в Белград, Берлин, Париж, докато намери и обикне втората си родина СССР - Москва. За кратко време е бил нелегален студент в София, в Москва завършва журналистика. Като зам. главен редактор на в. "Македонско дело" на Владимир Поптомов е пребивавал често в Берлин и Париж. Работил е като търговски представител на СССР в Берлин. Развивал е научно-творческа дейност в Музея на революционното движение, отдел "Коминтерна". Бил е един от най-близките сътрудници на Георги Димитров, Васил Коларов, Цвятко Радойнов и др. Познат е на всички видни дейци на Коминтерна, като Надежда Крупская и др.
В този напрегнат и бурен живот е успял да създаде семейство с немската гражданка, живееща в Берлин, Хилда Юссайт. От брака им се раждат двама сина - Иван и Александър. Но боецът революционер е винаги там, където е най-трудно и най-опасно. Започва Великата отечествена война на съветските народи. Георги Караджов-Рилски е доброволец в 1306 стрелкови полк на Народното опълчение. Влиза в окопите да защитава Москва като редник-червеноармеец. Редникът, взводният командир, офицерът, помощник началник щаб на 1295 стрелкови полк пада убит в неравен бой на 7.07.1942 г. край брега на р. Днепър.
Оттогава писмата му от фронта до семейството му, евакуирано в гр. Томск и завърнало се в старата квартира в Москва, престават. Въпреки това там не спират да го чакат и след войната. Следи от неговия гроб няма. Тези следи са оставени в паметниците на Съветската армия в София, Берлин и цяла Европа.
След войната посещенията на Хилда, Иван и Александър в социалистическа България, както и гостуването им в с. Долно Драглище се превръщат в празници. Жалко е, че в демократична България това вече едва ли ще се случи.
Проклет да е този, който говори, че Червената армия е окупатор, осквернява и иска да бъде съборен или преместен паметникът светиня!