За Темида и слепотата

Това, че българският съд не се радва на особено доверие сред обществото, не е новина. Затова и поредното проучване на "Алфа рисърч" с подобно заключение можеше да мине незабелязано. Новината обаче е в малката подробност, че днес политическият натиск е водещ мотив за несправедливи решения на магистратите.
Доскоро слепотата на Темида зависеше от пълните джобове на съдии или прокурори. Поне така твърдяха проучванията на социолозите и оценките на международните институции. Свикнахме дори от Европа да критикуват най-вече корупцията сред съдии и прокурори.
Днес за 70% от българите слепотата на Темида зависи от политическия елит. Парите под масата са посочени едва от 39 процента от анкетираните. Новината вече се набива на очи: правосъдието се е превърнало в придатък на политическата власт.
Има ли тогава значение дали ще се борим с корупцията и ще изкореняваме връзките между престъпници и прокурори? Какво значение има, че очите на Темида са завързани, когато ушите й чуват всеки ден вътрешния министър да раздава присъди? Как да искаме от съда да чете доказателства, когато един посланик определя кой е опасен човек и кой не е? Как да не правим връзка между съдии и политици, когато в тефтерчето на Красьо се преплитат имената на депутати и висши магистрати?
Абсурдно е да се питаме кое е по-добре -  съдиите да са корумпирани или да се плашат от политиците? Но трябва да се запитаме защо се промени мнението на обществото. Доверието в Темида не се е покачило. Разликата е в причините за зависимостта на съда. Корупцията е тежко бреме и борбата за изкореняването й може би ще е дълга. Намесата на политиците обаче я прави обречена. Защото битката вече не е за спасяване на една институция, а на държавата. Когато съдебната и политическата власт са зависими една от друга, демокрацията е обречена.
Днес властта е в ръцете на хора, за които всеки политически опонент е престъпник. Днес ни управляват политици, за които първата антикризисна мярка са арестите и показните полицейски акции. Днес начело на правителството е човек, който твърди, че народът иска еднолична власт.
Първата стъпка вече е направена - съдът е опорочен в очите на обществото. Парламентът е обезличен. Учените са унизени, лекарите - очернени. След още няколко подобни стъпки няма да има значение дали Темида е сляпа, корумпирана и политически зависима. Тогава всичко ще зависи от настроението на един човек.
Днес все още всичко зависи от слепотата или проглеждането на едно общество.