За студа, смеха и топящите се ледове

-  Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило!, казва авторката Сара Рул
-  "Чиста къща" е чиста комедия, която разказва за любовта светло и с кураж

Когато в един дом всичко е толкова бяло, значи, че или къщата е много чиста, или че всичко и всички в нея просто са замръзнали. В спектакъла на Пловдивския драматичен театър "Чиста къща" от Сара Рул, режисьорът Иван Урумов създава един свят на празнота и белота, където сякаш цари вечен студ и лед (сценография Петър Начев, костюми Мария Диманова). Или поне така изглеждат в началото взаимоотношенията между господарката на къщата Лейн - преуспяваща лекарка, вечно уморена от свойствения й работохолизъм, сестра й Вирджиния - смазана от неосъществения си живот и липсата на любов, и бразилската прислужница Матилда, която мечтае да измисли перфектния виц и да стане комедийна актриса и съвсем не обича да чисти. В привидно блестящата от чистота къща обаче се живее трудно или още по-точно изобщо не се живее - в този свят на отчуждение, скрити чувства, спотаени неудовлетворености и липси няма място за смях, любов и душа. А и хората, живеещи там, като че ли не си дават сметка за това кънтящо отсъствие.
Тази тема, според мен водеща за цялото представление, е най-силно изразена от Ивана Папазова в ролята на Лейн. Нейната героиня е като айсберг, отначало твърд и прозрачен, а с постепенното узнаване, че идеалният й съпруг е намерил своята сродна душа в лицето на болната от рак Ана и че сестра й таи в себе си такава неудовлетвореност, ледът вътре започва да се пропуква. Заредените със силен, но вътрешно преодоляван драматизъм сцени на първата среща с Чарлз и Ана и решението да приеме Ана в дома си, Ивана Папазова изиграва така, че пукотът от откъсващите се парчета лед и сгромолясването им в ледения океан на отчаянието, сякаш наистина се чува. И след това пропукване се открива лицето на една друга, нова Лейн, способна да почувства и да разбере какво значи да обичаш.
Простият факт, че някой някога е намерил своята сродна душа, предопределеният му от съдбата човек, има огромна разкриваща и разрушаваща ледовете на самотата сила и за Вирджиния на Елена Атанасова. Нейната Вирджиния сякаш е изградена от монолитно парче лед, постоянно приведена от тежестта на самотата си и отсъствието на каквито и да било стойностни чувства и хора в живота й. Тя е движена от някакъв особен автоматизъм на застиналия си вътрешен живот и едва когато се сблъсква с аленочервеното и слънчевооранжево на любовта на Ана, открива милостта и прошката. И се изправя, усмихва се и започва да живее. Ярките и живи цветове в този свят внасят почти приказната с болезненото си очарование Ана на Надя Конакчиева и родената със смях на уста Матилда на Радина Думанян.
Пиеса като "Чиста къща" се намира много рядко. При първия прочит харесваш текста, при втория - още повече, но разбираш, че е и много сложен, отбелязва режисьорът Иван Урумов. И най-хубавото е, че цялата сложност на темите и внушенията на пиесата режисьорът успява да изрази единствено и само чрез актьорите. Защото това представление на "Чиста къща" е в най-висока степен актьорско представление и точно в това е силата на неговото въздействие.

Ивана Папазова в ролята на Лейн

Неочаквани срещи - Надя Конакчиева, Троян Гогов, Ивана Папазова и Елена Атанасова

Елена Атанасова и Ивана Папазова в сцена от спектакъла

Радина Думанян, Надя Конакчиева, Ивана Папазова и Елена Атанасова в сцена от спектакъла
Снимки Георги Вачев