За столичани глобите,за общината - печалбите

Искате ли сами да си ремонтирате тротоара около блока? А да премахнете старите опасни катерушки на детската площадка и да финансирате купуването на нови? Или може би ви се ще да бъдете глобявани всеки път, щом случайно преминаващ край входа ви непознат си изхвърли боклука? Ами заповядайте. Всички тези възможности ви се предоставят с активното съдействие на Столичната община. Чрез главния архитект на София Петър Диков тя подготви и разпространи за одобрение проект за наредба за предоставяне на прилежаща земя към сгради етажна собственост в комплексите за поддържане и използване. Вече повече от месец документът отлежава по етажите на "Московска" 33, а от ГЕРБ се чудят как да намерят подкрепа за приемането му, без да предизвикат общественото недоволство. В момента документът се обсъжда на срещи със столичани в районите, организирани от общинските съветници на ГЕРБ по принципа на партията-държава. Предложенията на софиянци ще се събират до края на месеца и в Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика на СОС.

Общината иска гражданите да поемат всички дейности в градинките пред блоковете

Как се бяга от задължения законово

Столичната община е намерила отличен начин да избяга от вменените й задължения, които включват стопанисването на околоблоковите пространства. Вместо да отделя пари за поддръжка на площите, тя прехвърля всички отговорности на самите столичани, като вдига ръце и се позовава на Закона за управление на етажната собственост. А той предвижда всяка община да приеме своя наредба, с която да предостави за поддържане и използване от съответната етажна собственост прилежащата площ. Така общинската наредба на София си поставя амбициозната цел да се подобри качеството на обитаване на жилищните комплекси. Но не от администрацията, а от същите хора, които й плащат заплатите с данъците си. С гениалното си хрумване общината печели двойно - веднъж от събраните налози, втори път заради отърваването от задълженията си. Съответно столичани губят също двойно - плащат за неизвършена услуга, и отново, за да имат прилична градинка около блока си. Те получават само отговорности, но не и права. Бъдещият нормативен акт нарежда на членовете на етажната собственост какво трябва да правят, какво не трябва да правят и какво могат да правят. Софиянци ще трябва да се грижат за дърветата, да почистват отпадъците, да поправят тротоарите и настилките и да осигурят безопасност на съоръженията за игра. Нямат право да отглеждат животни в съответните прилежащи площи, да паркират в градинките, да извършват производствени, търговски или рекламни дейности, да складират отпадъци и да поставят високи огради. Вменяват се и задължения като изграждане на спортни съоръжения, на площадки за игра и озеленяване. На практика единственото право, което получават и което не е свързано с финансов разход, е това на "тихи игри", както буквално е записано в проекта. Всичко друго е за сметка на етажната собственост, е специално подчертано в него.

Тройна щета

Арогантността в общинската проектонаредба не свършва с натоварването на нови задължения на жителите на София. Те ще трябва да търпят и щети, като плащат глоби. Така загубата им на практика става тройна, след като веднъж общината абдикира от задълженията си, втори път ги прехвърля и трети път иска да печели от глоби. Следователно, ако съседът паркира в градинката или си изхвърли боклука през балкона, ще го отнесат представителите на етажната собственост в лицето на домоуправителя. Според проектонаредбата той ще трябва да плати от 50 до 500 лв.
Именно паричните санкции за иначе уж доброволната дейност с положителна насоченост събудиха и недоволството на самите столичани. Те имаха възможност да представят мненията и идеите си за промяна на документа на обсъждания, организирани от общинските съветници от ГЕРБ. Запознавайки се с проектонаредбата, много домоуправители се възмутиха от намерението да им се искат санкции, при положение, че те трудно събират левчетата за общи разходи на входовете. Или може би трябва да извадят глобата от собствения си джоб? Как да не се сети човек, че цял Рим се вдигна на протест в Италия преди дни, понеже общината там не била почистила от снега тротоарите пред къщите?
От срещите стана ясно още, че вместо да плащат глоби, столичани искат да получат финансови стимули, за да се обвържат с договореността да поддържат околоблоковото си пространство. Предложенията им са прости - когато служители на общината например санкционират собственика на неправомерно спрян автомобил върху зелена площ, парите да отидат за етажната собственост. Друго конкретно предложение на хората е да се намали данък сгради или такса смет срещу активна грижа за детската площадка и почистването на отпадъците.
Столичани се питат и как точно се предполага, че ще поливат дървета и цветя, след като нямат възможност да ползват и случайно оцелелите кладенци до блоковете си. Защото за да ги узакони, общинската администрация поискала 250 лева... "За какво ни е да се обвързваме с някакъв договор за поддръжка, след като и сега се грижим за градинката си", чудят се столичани. Така за много от тях общинският акт е напълно безпредметен и в този му вид няма да постигне никакъв успех.
Така че засега единственото положително в проектонаредбата е възможността хората само по желание да подават заявление до районния кмет, с което да поискат да стопанисват прилежащите площи сами. Но докога ли ще остане пожелателният характер?


БЛИЦ

Арх. Борислав Борисов:
Наредбата няма на какво да стъпи

Прилежащата площ трябва да е определена предварително, но в града никъде няма такова нещо, казва общинският съветник от БСП

Снимка Мариета Томова

- Г-н Борисов, имат ли нужда столичани от специална наредба за предоставяне на прилежаща площ за поддържане и използване?
- При създаването на проектонаредбата не е изследван достатъчно действащият в момента правен регламент. Според мен този документ припокрива правилата, които вече са залегнали в Наредбата за общинската собственост и Наредбата за обществения ред и опазване на общинските имоти на Столичната община. Освен това и в момента гражданите имат възможност по собствена инициатива да облагородяват площите, да правят беседки или спортни площадки.
- Но от Столичната община се позовават на Закона за управление на етажната собственост, в който се казва, че предоставянето на определена прилежаща площ трябва да се определи с наредба на общините?
- В закона обаче не е записано изрично, че трябва да се приеме напълно нова наредба. Това означава, че е напълно възможен вариантът да се направят необходимите промени в действащите две наредби, които така или иначе регламентират тези взаимоотношения. Освен това в този член от закона ясно е записано, че се предоставя определена прилежаща площ. Това определяне трябва да се направи от съответния кмет по негова инициатива или по искане на заинтересованите лица. За съжаление в Столичната община в момента в нито един случай не е определена прилежаща площ в квартали с комплексно застрояване. Тоест не са ясни границите на площите, които трябва да се дадат за поддържане на етажната собственост.
- Кога е трябвало да се определят тези площи?
- Министерството на регионалното развитие и благоустройството още през октомври 2009 г. е приело Наредба за определяне на прилежащите площи. Това е трябвало да се случи за тези близо 2,5 години, но не е станало. Така че според мен новата проектонаредба не може да бъде приложена в момента. Тя просто няма на какво да стъпи. И според мен документът първо трябва да се разгледа в общинската комисия по нормативен ред и местно самоуправление, за да се изследва нормативната база в тази проблематика. Тя се нарича гръмко наредба, но се състои само от 7 члена. Дори в заглавието й, вероятно от незнание, невнимание или от некомпетентност, е допусната грешка. Вместо определена прилежаща площ е написано прилежаща земя. А в Закона за етажната собственост изрично е записано, че се предоставя определена прилещажа площ, а не някаква земя. Самото определяне става с Подробния устройствен план, а не току така - от онзи храст и до това колче.
- Какви други несъответствия виждате в документа?
- Не е е редно да се дава например правото на районния кмет в своята заповед да определя сам правата и задълженията на етажната собственост. Така излиза, че всеки кмет в София може да си измисля собствени правила и да ги запише в собствена заповед. Дава се възможност дори един кмет да издаде сто заповеди и всяка да е с различно съдържание. А правилата трябва да са уточнени предварително и записани в документ на Столичната община.