За скулптурните симпозиуми на Карл Прантл
Късче от България в Австрия е творбата на един от най-известните български майстори на длетото Крум Дамянов
/ брой: 105
Маргарита Самсарова, специално за ДУМА, Виена
Каменната кариера край австрийското градче Санкт Маргаретен, разположено недалеч от Виена в близост до известното като "морето на виенчани" езеро Нойзидлер, е не по-малка културна забележителност от фестивала за оперна музика, който се организира всяка година през лятото в тази местност. Това се дължи на десетките скулптури, намерили своето място сред природата тук, където през лятото на 1959 г. един от най-забележителните съвременни австрийски скулптори Карл Прантл съвместно с Фридрих Чарган и Хайнрих Дойч полага началото на станалите впоследствие известни в целия свят скулптурни симпозиуми. Каменната кариера се превръща едновременно в ателие и изложба. През 70-те години десетки скулптури на творци от целия свят намират своя дом край Санкт Маргаретен. Сред тях е и и творбата на един от най-известните български майстори на длетото Крум Дамянов, създадена на симпозиума през 1969 г. Проф. Дамянов е автор на мемориалните ансамбли "Асеневци" във Велико Търново, "Създаване на българската държава" в Шумен, "Самарското знаме" в Стара Загора и на монумента "Знаме на мира" в София. Носител е на наградата "Иван Лазаров" за монументална скулптура през 1965 и 1982 г. Лауреат е на Димитровска награда. През 2009 г. му е връчена държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителен принос за развитието на съвременната българска скулптура. Но в далечната 1969 г. той свързва два камъка и създава скулптура в каменоломната край Санкт Маргаретен, която остава неизменен белег на българщината в Австрия.
През 1959 г. новаторската идея на Карл Прантл е била скулпторите да работят и да живеят заедно, докато творят на открито, на мястото, където е камъкът, от който извайват творбите си. С тази си визия Прантл, който през целия си жизнен път се стреми да събаря бариерите между различни култури и страни, особено в периода 50-те и 60-те години на миналия век, когато благодарение на неговите симпозиуми творци от Западна и Източна Европа работят заедно, дава своя забележителен принос към транскултурния диалог. "Камъкът бе за нас, скулпторите, средство за взаимна комуникация, както и за общуване с външния свят. В глобален мащаб има необходимост от духовност и човещина. Отправната ни точка - постигането на разбирателство между творци от целия свят, бе мисъл, която даде своето въздействие от Прага до Токио, от Ню Йорк до Берлин. Нарастващото значение на симпозиумите по целия свят е доказателство, че отправната ни точка е била правилна", споделя Карл Прантл през 1976 г.
За него този вид творчество дава възможност скулптурата, а в по-широк аспект и изкуството, по естествен път да се свържат с хората и да се създаде един по-близък диалог между твореца и тях. Според Карл Прантл контактът с камъка в такава свободна обстановка създава едно друго усещане, тъй като човек възприема всичко, което е наоколо - и дървото, и тревата, и мъха, и облаците. Условие за участие в симпозиумите, организирани от Прантл, които нямат комерсиален характер, е творбите да са абстрактни, а не фигуративни, което също позволява свободно и индивидуално интерпретиране на всяка скулптура. Изборът на кариерата край Санкт Маргаретен не се дължи само на факта, че родното място на скулптора - Пьочинг, където той твори до края на живота си, е в непосредствена близост до нея, но и на материала - варовик, който се е добивал там. С този варовик е изградена прочутата катедрала "Свети Стефан" в центъра на Виена, която е един от символите на Австрия и е сред най-големите забележителности на австрийската столица, както и редица сгради - архитектурни образци, на известния виенски булевард "Рингщрасе".
Материалът в кариерата край Санкт Маргаретен е калцият, костната система на архитектурата във Виена, поясни избора на мястото в разговора ни за Карл Прантл неговият син - известният хореограф Себастиян Прантл. И до ден-днешен този варовик се използва при ремонтни и реставраторски дейности на катедралата "Свети Стефан". Карл Прантл проявява интерес към скулптурата години след като е започнал обучението си по живопис, но именно тя става неговата голяма любов в изкуството. Той се дипломира като художник в Академията за приложни изкуства във Виена през 1952 г. През 1953 г. се установява в австрийската столица, където се присъединява към артистичния кръг "Дер Крайс", в който остава до края на живота си. "Смятам, че чрез изкуството и създаването на своите скулптури баща ми се опитваше да излекува травмата, нанесена му от Втората световна война, в която е участвал като войник и е видял ужасите на войната", сподели синът му. Международно признание Прантл получава именно с една от най-известните си творби - "Нюрнбергски кръстопът", която се състои от огромни каменни плочи от площада в германския град Нюрнберг, върху които са марширували нацистите, изработени в концентрационния лагер Флосенбюрг. "Всеки камък е пръстов отпечатък на хора, подложени на насилие и превърнати в непотребни вещи", пише Карл Прантл върху плоча-обяснение към творбата си.
След смъртта на скулптора през 2010 г., която се възприема като тежка загуба от австрийските културни и политически среди, неговият син Себастиян Прантл съвместно със своите близки и колеги от "Съюза на европейските скулптори" работи за опазване делото на своя баща край Санкт Маргаретен, като го обогатява чрез своите артистични проекти, осъществявани съвместно с неговата съпруга, пианистката Сесилия Ли.
Карл Прантл е носител на множество отличия както за своето творчество, така и за организирането на международните скулптурни симпозиуми. През 2008 г. той е отличен с най-високата австрийска награда в областта на културата. "Независимо дали са колоси, които тежат тонове, или малки камъни за медитация, във вашите ръце камъните са нещо повече от материал. Те са тласък и отправна точка за един духовен сблъсък", заявява при връчването на наградата Клаудия Шмид, тогавашният министър на културата. В поздравителното си писмо по случай 85-ата годишнина на твореца австрийският федерален президент Хайнц Фишер му благодари за това, че е допринесъл за събуждането и задълбочаването на разбирането на изобразителното изкуство в Австрия.
Тази есен в една от най-известните галерии във Виена "Албертина" ще бъде открита специална изложба с творби на Карл Прантл.
Карл Прантл
Скулптурата на Крум Дамянов