За шоуто и цензурата

Пламен ПАСКАЛЕВ

Цензурата е контрол върху словото и други форми на човешка изява. В по-общ смисъл като цензура се определя и неформалното изключване на определени идеи или форми на изразяване от масовите комуникации. Почти навсякъде и почти във всичко съществува цензура - наложена от религия, от обществени правила, от закони и пр. Цензура не е мръсна дума, а нещо нормално в определени рамки. Цензура има във връзка с националната сигурност, за контролиране на сквернословие, за спиране на детската порнография и насаждането на омраза, за защита на децата и други уязвими групи от различни фактори, за предотвратяване на клевета и обида и пр.
Много държави осигуряват силна защита срещу цензурата по закон, но нито една от тези защити не е абсолютна и често възникват тълкувателни и съдебни недоразбирателства. "Фейсбук" например цензурира мнения, насаждащи омраза. От 2016 г. Туитър спира множество акаунти, свързани с  политиката, характерна с крайно десни идеологии. ютуб наскоро пусна алгоритъм, който заличи хиляди публикации, свързани с определено съдържание.
В българската Конституция казусът е дефиниран така: Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Ако вие имате телевизия, естествено там има редица вътрешни и външни предавания. Журналистите в тях работят за вас. Отговорността за техните изявления и действия носите или само вие, или и те включително, ако това го има в договора им. Но всичко звучи по вашата медия, т.е. конституционните и законовите права се уреждат между вас и държавата. Вие, от своя страна, можете да налагате всякакви санкции върху служителите и наемниците си, включително цензура, защото те са наети да вършат нещо конкретно в рамките на концепцията на телевизията и с цел печалбите на телевизията. Между вас и служителите има само Кодекс на труда и Етичен кодекс на журналиста, който е препоръчителен.
Икономическият строй е капитализъм. Ако ваш служител или наемник, нает да чете новини, започне да разказва мръсен виц - уволнявате го. Ако е нает да води готварско предаване, а извърши полов акт в ефир - уволнявате го. Ако е нает за шут, който да забавлява простолюдието, а се вземе за народен трибун и започне да организира политически кампании - уволнявате го. Ако вашата телевизия се нуждае от политическа линия - задавате я вие! Ако имате партия - нейната политическа линия се задава от учредителите й, а не от секретарката, наета да вдига телефона.
Това, че някакъв ваш служител има мнение и политически амбиции, по никакъв начин не означава, че вие сте длъжен да ги споделяте и да му ги финансирате - респективно да му предоставяте ефир да ги лансира! Той може да ги изказва и реализира, където иска, но трябва сам да финансира и постигне придаването на публичност. Това е смисълът на Конституцията! Няма конституция, която да накара някого да плаща трибуна на другиго, докато същият не си върши същинската работа, за която първият му плаща.
Ако вие от 17 години водите предаване с цел да забавлявате простолюдието с пошли смешки и идеи - да кажем е поносимо, вредите на възпитанието, но умерено, и се прехранвате. Но рейтингите почват да падат, а в обществото става модно всеки да казва, че "вече не ви гледа". Телевизията работодател е изнервена и говори за спиране на договора ви. Какво да се прави? Вие сте средноинтелигентен отракан селски тарикат, градил дълга кариера чрез пошлост и продажност. Много от вашите номера са минавали. Сядате с работодателите си и сътворявате поредната нагла глупост, но преценявате, че ще е ефективна - ще вдигне рейтинга. Речено - сторено. Работодателят ви спира едно предаване - уж. Вие давате една-две пресконференции - супер възмутен, уж! Предвид нивото на аудиторията, почти всички се връзват и ви подкрепят бурно. Останалите гледат с недоумение, но гледат, защото нещо се шуми - рейтингът още скача.
И вие, и телевизията потривате доволно ръце, но... преигравате. Още на следващата вечер пак имате предаване и там зверски прекалявате. Цяла вечер поучавате и работодателя си, и държавата как те са нещо като идиоти, а вие сте почти извънземен, седнал на една маса с полуизвънземни. И дори глупавите започват да се питат каква е логиката телевизията да спре едно предаване и да пусне следващото, което вече минава всякакви граници? Никаква, разбира се!