За секса (не) питай класиците

Информацията, че висш защитник на детските права в Русия се противопоставя на сексуалното образование в училищата, изглежда не толкова странно, колкото невероятно в днешния ХХI век. Възгледите на омбудсмана Павел Астахов как малчуганите биха могли да разберат всичко за любовта и интимния живот от произведенията на класици като Пушкин и Толстой граничат с пуританска утопия. Как иначе да се нарече мнението, че е недопустимо в училищата да има уроци за половия живот и препоръки за използването на противозачатъчни и други контрацептивни средства?! И това се случва във времена, когато с въпросите на половото възпитание на 5-годишните се ангажират някои католически епархии в Индия, а на британски ученици се прожектират филми, разкриващи митовете за порното...
Русия обаче може да реши да избере друг път. И да гради възгледи за отношенията между мъжете и жените на примери отпреди век и половина. Каква сексуална просвета може да получи например тийнейджър от писмото на Татяна, отхвърлена от Евгений Онегин, влюбен в сестра й и застрелял на дуел неин ухажор? Или как днешен тийнейджър, а и негов учител могат подобаващо да приложат тайната на интимните нюанси в драматичния фатален край на Анна Каренина?!
Подобни, значими и важни и днес класически литературни произведения са писани не само от руски, но и от много чужди автори - френски, английски, немски и т.н. Но по родните места на Гюстав Флобер, Оскар Уайлд или Фридрих Шилер не предлагат сексуалното образование да се ограничи с четенето на творби на известни писатели.
Днешните деца със сигурност не вярват в приказките, че ги е донесъл щъркелът. И научават много повече за секса и любовта не толкова от книги, колкото от вездесъщия интернет. Грамотният подход към половото възпитание в школото би могъл да помогне на малките да разграничат интимните отношения, основани на чувства, от безразборния секс. А не задължението на училището и родителите за сексуалната просвета на децата да се стоварва върху класици.