За ромския проблем - с повече ум

Мирослав Попов е юрист, член на Националния съвет на БСП и председател на Съвета по етническите отношения. Работи в областта на етническите въпроси и защитата на правата на човека. Бил е заместник-председател на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет.

Цитат
"Под формата "ние не искаме да генерираме социален туризъм" се показват важни скрити проблеми на евроинтеграцията"


- Господин Попов, вчерашният празник на ромите - 8 април, бе белязан със скандал в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси - напуснаха го представители на няколко организации, които работят по интеграцията на ромите. Какъв бе поводът за този протест?
- Аз съм експерт и гост на съвета в момента, бил съм негов зам.-председател и в това качество ме канят да присъствам. Скандалът ме изненада. Мисля, че цялостният процес на осъществяване на интеграционната политика, насочена към ромските и други малцинствени общности, е недостатъчно продуктивен и точно тук е големият въпрос. Произвеждат се перфектни документи, реализират се проекти за десетки милиони, а желаните промени не настъпват. Проблемите изобщо не могат да се сведат до това да се назначат един или двама души от ромски произход някъде в МС, това би било един службашки подход. Въпросът е, че българската държава не съумява да реши етноинтеграционните задачи. Неизбежно е с тях да са ангажирани поне половин дузина министерства - всяко съобразно своя профил. Съветът не изпълнява координиращата си функция спрямо администрацията. Общият поглед по правило липсва и така, въпреки сами по себе си умело съставените документи, всички са недоволни. Задачата на държавата и на НССЕИВ е да се съсредоточи върху "неинтегрираните роми" - те варират между 30 и 40 % от цялата ромска общност. Неправителственият сектор с охота реализира политики сред хора, които са напълно интегрирани. Грешка е всички роми да се подвеждат някак под общ знаменател - значителна част от българските граждани от ромски  произход са социално интегрирани и концептуалната база на политиката насочена към тях не може да е различна от политиката спрямо всички останали български граждани. Трябва да се уважава идентичността им, да се подпомага усъвършенстването на езиковите им умения, грижите за децата и преди всичко - намиране на работа. Проблемите, пред които се проваля ромската интеграция са много по-сложни, отколкото обикновено се мисли. Грехота е да се делят "българските" бедни, от "ромските" бедни. Истината е, че държавните институции не работят ефективно за ромската интеграция. Самоцелността и  имитацията са много силно изявени в тази област. Тъй че тежкият проблем на интеграционната политика на българската държава в момента е непродуктивното функциониране на администрацията. Но администрацията е непродуктивно функционираща в множество сфери, ще кажа, вероятно във всички основни сфери. Навсякъде самоцелност и деликатни корупционни практики и намерения. Решаването на "ромските въпроси" ще помогне да се разбере по-добре, че всички страдаме от безобразията, които тормозят и ромите. Антихуманно здравеопазване, например или антипросветно образование...  
- Организациите твърдят, че няма ромски експерти в съвета и това е проблем.
- Оценката е вярна, аз я подкрепям, но разсъждението, че няма роми в администрацията фактологически не е съвсем прецизно. Редно е да има умна политика на насърчаване на млади роми да постъпват в администрацията, но конкурсното начало не бива да се отменя. Правилно е при равни други качества в административните структури да влизат подготвени младежи и девойки от ромски произход - разнообразието по начало трябва да се насърчава. Що се отнася до съвета, една трета от неговите членове са представители на ромски неправителствени организации, така че именно тяхното присъствие, а не отсъствие, гарантира експертността на националния съвет. Напусналите вероятно имат предвид, че в Секретариата на националния съвет, който е административна структура, няма ромски представител. Мисля, че там имаше ромски представители при предните няколко мандата на съвета. През 2010 г. щатът бе доста съкратен и сега мисля, че етнически ром на щатна длъжност няма, но това е една чисто административно-деловодна позиция.
Аз обаче не приемам този възглед, че само етнически роми могат да разберат "ромските" въпроси. Служителите в етническата дирекция се назначават по реда на Закона за държавната администрация и за държавния служител и техния статут е нормативно уреден. Експертът не може да бъде нещо като "етнопредставител" в държавната администрация. Иначе - да, на конкурсна основа би трябвало да могат да се явят и да спечелят подготвени хора от ромски произход. Аз ще приветствам едно по-широко присъствие на ромски представители в администрацията. Що се отнася до необходимостта да се мислим за някакви нови административни структури, този подход за мен е някак си обременен с бюрократизъм. Той е фокусиран върху институциите, вместо да бъде центриран върху проблемите. А проблеми има и те са тежки. Как българската държава се бори срещу бедността? - ето това е сериозният въпрос.
Никаква административна структура в МС не би била в състояние да спре, да не допусне извършените 5-6 убийства на роми, които се случиха през последните месеци. Трагедиите се разиграха не защото няма специализирана администрация в МС, а по съвсем други, тревожни причини. Това, което ме притеснява е, че българското общество не се замисли какви чудовищни неща се случиха с него за тези 3 и половина години. В резултат на абсурдните бюджетни рестрикции и пълзящата инфлация в обществото се натрупаха колосални количества негативизъм и омраза. Има медии и фактори, които подхранват тази омраза, редовно я "поливат" (по градинарски) и тя избуява. Тъй че въпросът с борбата с омразата за мен е един от централните въпроси на днешното българско общество. Нужна ни е точна карта на "изворите на омразата". Поне два милиона души месеци или години наред са оставени в състояние на безпътица, на мизерия от политиката на Дянков. Знаете ли, трудно е да искаме от тях да бъдат толерантни. Мисля, че водещи западноевропейски държави показват някакъв антибългаризъм или антибалканизъм, маскиран като борба срещу "социалния туризъм". Толерантността е все пак някак обвързана с едно сравнително поносимо съществуване. Когато съществуването стане непоносимо, както става в днешна България, тогава ексцесиите стават неизбежни. Това отишлото си правителство не разбра. Не зная дали го разбира и служебното. 
- Премиерът Марин Райков вчера говори за необходимостта от нова структура, която да поеме националната стратегия за интеграция на ромите 2012-2020 година. Преструктурирането на сегашния съвет ще помогне ли?
- Аз съм съгласен, че всяка административна структура, в това число и националният съвет, може да се усъвършенства. Съгласен съм, че в статута на националния съвет има неща, които трябва да се променят, да се подобрят. Това трябва да стане обаче след широк публичен дебат, то не може да стане, както се казва, зад гърба на българското общество, ако щете, и зад гърба на политическите партии. Политическите партии са субекти в това общество, граждански субекти в нашето общество и те не могат да бъдат подминавани за един такъв дебат. А представата, че сега всичко може да се случи в рамките на служебното правителство, когато няма парламент, е не съвсем коректен стремеж. Тези дебати трябва да се пренесат или трябва да се развият и в парламента, ако е необходимо, в едно парламентарно правителство, легитимно избрано. Не трябва да натоварваме служебното правителство със свръхочаквания и със свръхзадачи. Реформирането на националния съвет мисля, че ще бъде дело на следващото правителство, а не на служебното.
- Можем ли да говорим за безпрецедентен расизъм, както твърдят някои от ромските организации?
- В България има прояви на краен расизъм, тях ги виждаме на футболните стадиони най-вече. Наистина това са единични случаи сами по себе си, но те съществуват. Що се отнася до словото на омразата, аз съм категоричен противник. Срещу него трябва да се води борба, независимо от това колко е крайно или умерено.
- А нямате ли чувството, че всъщност ромските организации не могат да се разберат помежду си?
- Много партии в страната, много организации, много магазини, много вестници... Плурализъм. Къде е казано, че трябва да има една организация? Ще има конкуренция, разбира се.
- Ако се конкурират само във вземане на пари?
- В това се конкурират. Явяват се на конкурси за грантове, кой ще вземе грант.
- Влошават ли се наистина взаимоотношенията между роми и останалото население в България?
- Има, има влошаване на обстановката през последните 3 години и половина, това е очевидно за всички. То обаче не е главно етнически мотивирано или расистки мотивирано. То е главно социално мотивирано. Просто условията на живот стават нетърпими и това изостря всички напрежения. Когато се изострят всички напрежения, това се случва.
В самата Западна Европа отношението към ромския въпрос претърпя определена интересна еволюция. Например решението на водещи демократични държави към ромските емигранти  бележи впечатляващо развитие. Вижда се, че под формата "Ние не искаме да толерираме социален туризъм", се показват важни скрити проблеми на евроинтеграцията и освен това се показва, че помощта, която ни е била оказвана като на страна - членка на ЕС, за да решим проблема на ромската интеграция е била или недостатъчна, или крайно незадоволителна, била е дадена без задълбочено разбиране за това защо се дава. Заобиколени са основни проблеми като жилищна политика, като образователна политика, като културна политика, културната интеграция на ромските деца и интеграция в българската национална култура с отчитане, зачитане, стимулиране и на собствената им етническа култура. Но това не може да бъде култура, която да ги отдалечава от общонационалната култура и ценности. Нищо подобно няма да видите в официозните документи. Например на Министерството на образованието - как ромските деца да овладеят българската национална култура.   
- Има промени и начело на Върховното ромско Мешере. Вече е с нов приор, кажете като експерт нещо повече за този избор и ролята на Мешерето?
- Последните години ромското Мешере бе някак си забулено от една тайнственост, националистически дейци го използват едва ли не като плашило за пред обществото. Става дума за една традиционна за ромското патриархално общество институция, нещо като вътрешноетнически "другарски" съд или иначе казано, форма на някаква медиация при частни спорове. Споровете, по които Мешерето се произнася, са само вътре в общността, само между хора, които признават правото на Мешерето да ги решава. В преобладаващата си част, най-голямата си част те са свързани със семейно-брачни отношения. Разговора за Мешерето трябва да бъде ситуиран в границите на "традиционната" ромска култура. Тези хора в отсъствието на своя държава, в условията на бездържавност, в условията на неинтегрираност в държавите, в които пребивават, са си създали един механизъм да си решават споровете помежду си по принципа на това, че спорът го решава високоуважаван старейшина, който се произнася. Спорът се решава от изгрев до залез слънце, докато тече процесът никой нищо не пише, решаващият трябва да повтори преди решението всички аргументи на двете страни и най-накрая да отсъди. Отсъждането обикновено има някакъв материален характер. Примерно единият да плати на другия 1 кило злато, да речем. Ето такива неща. Казвам тези неща без ирония, а с това, че много легенди има натрупани в представата за Мешерето. Мисля, че човекът, който е избран сега за върховен приор, г-н Христо Младенов, е един изключително достоен човек, именит строител, бил е шеф на голяма строителна бригада и е изцяло позитивна личност. Да, той има и своите партийно-политически пристрастия, той е и лидер на една от ромските партии - Партия "Солидарност", която със самото си наименование някак си подчертава, че е просоциално ориентирана.
Иначе правните проблеми пред ромската общност са големи, много големи, много сериозни. Те не се дискутират адекватно нито в националния съвет, нито в гражданското общество, нито в националистическите организации, нито в правозащитните структури. Принципът на върховенство на закона понякога влиза в конфликт с "традиционни" правни обичаи. И по този въпрос нашето общество не е изградило стратегия за достатъчно адекватна политика. За каква стратегия за интеграция на ромите можем да говорим, имам предвид последният правителствен документ от преди 2 години, който не дава отговор на такива неща като: ранна раждаемост, покупка на булки, отпадане от училище, несъразмерно отдаване на ромски деца в домовете за деца, останали без родителска грижа. Тоест мъдрата политика на българското общество трябва да се опира на няколко неща. Трябва ясно да си даде сметка, че социално неинтегрираните роми са всъщност проблемът и с цялата неинтегрираност е проблема, а не ромите като такива. Второ, неспособността на българските министерства и агенции да работят координирано и синхронно е другият огромен проблем. Нагласата във висшата и средната администрация да се продуцират псевдопроекти, да се фактурират средства и това да се нарича интеграция, тази нагласа е много силна.
- В това отношение БСП има ли много ясна и подробно разработена концепция?
- Тази концепция е разработена и се обновяваше непрестанно по време на почти 4-годишното управление на ГЕРБ. Просто няколко базисни неща са други, различни от това, което обикновено се говори. Често се казва, че ромските проблеми не се решавали защото нямало пари. Истината е, че много неща се правят с малко ум и точно в това е проблемът.