За Родопския театър - не реквием, а надежда

От готвеното "сливане"/обединение на Пловдивския с Родопския театър ще спечели  големият театър, без съмнение. Сигурно и той ще даде жертви и това ще бъдат актьори в пенсия, но придобивки определено има. Ще бъде решен до време директорският въпрос - Кръстю Кръстев с 12-годишен опит в управлението на трупа, ще има шанс да го защити на една по-голяма територия. Няма да му е леко, но е предизвикателство, което си струва да приемеш. Голямата дама на театъра в Смолян  Емилия Ованесян, впрочем пловдивчанка, има актьорски постижения (и режисьорски опити) в завиден репертоар - Аркадина  в "Чайка", Бланш в "Трамвай "Желание", моноспектакъла "Човешкият глас", Виктория в едноименния спектакъл по Бергман, Катерина в "Укротяване на опърничавата", ибсеновата Нора, Настася Филиповна в "Идиот" и т.н. Актьорската фамилия Йосифови - Владимир и Искра, Димитър Димитров, младите Борислава Костадинова, Юлиан Балахуров, Иван Пасков, Веселин Методиев... също биха обогатили палитрата на Пловдивския театър.

През близо 60-годишната си история

театърът, който от 2006 г. носи името на Николай Хайтов, е показал изключително интересно развитие. И днес можем да кажем, че това е театър със своя собствена стилистика, оплождана през годините от сътрудничеството с личности като Любен Гройс, Юлия Огнянова и нейните ученици Теди Москов и Александър Морфов, Вили Цанков, Крикор Азарян, Леон Даниел и редица други, доразвивана и обогатявана с инициативите на едно управленско и актьорско ядро в трупата - Райчо Гьорджев, Иван Караджов, Кръстю Кръстев, Емилия Ованесян... В годините на прехода, въпреки че театърът беше оставен от предишната реформа със силно съкратена трупа, те намираха начин постоянно да захранват интереса на театралната общественост и на публиката. Бяха създадени наградите "Дионисий", театърът стана домакин на проекта "Балканите четат Радичков" и последвалите го издания. В него се случваха събития и те намираха оценката на театралните специалисти.
Сега, когато театърът се "влива" в Пловдивския, трябва да се знае, че не бива да обезлюдява великолепната театрална сграда по проект на арх. Стефан Попов (специален приз на Третото световно биенале за архитектура в САЩ през 1985 г.). Дори продуктът да бъде създаван на пловдивска сцена от обединената трупа, той трябва да бъде показван и да удовлетворява потребностите и на смолянската публика. Естествено, въпросът за транспортните разходи стои с пълна сила. Поне в това отношение Министерството на културата може да помогне със своите сесии "за разпространение на културния продукт". Но много разумно ми се струва и предложението на смолянските културни дейци, изложено в

отворено писмо-покана за диспут

с участието на министъра на културата Вежди Рашидов. Какво казват те?
"От наша страна на кръглата маса ще обосновем идеята за превръщане на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" - Смолян, в Регионален културен център, който в своята база да съвмести и координира дейностите в желаната посока на Младежката театрална школа, Родопския международен театрален колектив, Ансамбъла за народни песни и танци "Родопа", Детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Орфей", Обединения детски комплекс, Градския духов оркестър. Това обединение на сродни по задачи и цели сценични и музикални институти ще има двустранен ефект. Първо - ще се улесни финансовата издръжка на предлагания Регионален културен център, като се обединят усилията на Министерството на културата, община Смолян, а защо не и на останалите общини от областта, които да осигуряват своето дялово участие. Второ, което е по-важно - ще се създадат по-добри условия за работа на тези културни институти, ще се координира и подобри репертоарната им политика за утвърждаване на българщината в Среднородопския край - неделима част от българската етническа територия. Грешат тези, които причисляват Среднородопието към районите със смесено население. Въпреки историческите превратности, довели до налагане на мохамеданската религия на част от родопчани, ние сме само българи - българи, изповядващи християнска и мохамеданска религия. Разликата при нас е само религиозна, а не етническа. Нашите деди - и християни, и мохамедани, имат свой собствен, оригинален принос в българската национална културна съкровищница. И няма да разрешим на когото и да било да ни пречи да развиваме тази традиция. България е майка за всички. Българинът, който живее в Смолян и Смолянско, има всички права - както и софиянецът.
Основна причина за засилилото се обезлюдяване на Смолянския край са не само финансовата криза и безработицата, но и липсата на културна политика, която ощетява задоволяването на духовните потребности на родопчани.
Според национално проучване на интереса и посещаемостта на държавните театри в 14 български града, възложено от Министерството на културата преди провеждането на реформата в сценичните изкуства, Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" има своята публика. Данните в извадката от социологическите изследвания на потребителските нагласи отбелязват на второ място ДТ-Смолян - с 16% редовна публика, като само театърът в Монтана е по-напред - с 1%. Фактите са достатъчно красноречиви!"
Предложението на смолянчани е добро и на него следва да се отговори с отворена ръка. Необходимо е да се съхрани този неукротим дух, с който досегашният Родопски театър пленяваше. В този театър успяваха да създават творчески приятелства, да печелят симпатии, защото никога не са вървели по пътя на най-лесното съпротивление.

Избираха репертоарни предизвикателства и създаваха резултати

на които в цяла България, и дори в Америка, ръкопляскаха. Да си спомним постановките "Училище за жени" на Любен Гройс, "Щуро племе" и "Забравени от небето" на Юлия Огнянова, от последните години "Макбет" на Диана Добрева и колко още... Всеки вероятно ще прибави своя спомен - тези дни живеещата в Италия Таня Карбова, една незабравима Едит Пиаф на сцената на този театър, пусна в социалната мрежа снимка от "Напразни усилия на любовта" от 1984 г. и се отзоваха с коментари много и интересни театрали. Никола Пашов - разкошен актьор, носител на множество награди, съпруг и баща на чудесни актриси, припомни, че е летописецът на театъра и е архивирал огромен текстов и снимков материал, трябва само да се намери спонсор.
И така при умно разпределение на сили и средства може да се намери и благоприятен изход за Смолянския театър и публика. Усещам от писмото на културните дейци, че общината и нейното ръководство в лицето на кмета Дора Янкова са готови за тази дискусия. Министерството на културата трябва да отговори на подадената ръка.