За работеща България!

    Според последните изследвания на КНСБ, за 2013 г. месечната издръжка на живот на един човек от 4-членно домакинство е била 564 лева и 95 стотинки. Същевременно 80 на сто от домакинствата, или 5 милиона и 771 хиляди души, за същия период са живеели с общ доход на едно лице по-малък от тази сума. При това 41,5% от домакинствата, или около 2 милиона и 994 хиляди души, са имали доход на едно лице до едва 310 лв.
    Когато четири пети от хората в страната нямат пари да си осигурят необходимото за нормален живот, а половината от тях са направо бедни, то тогава настъпва и се задълбочава разпадът на всичко - на елементарна сигурност и позитивни очаквания, на самочувствие и вяра в собствените сили. Затова въпросът на въпросите е КАК ДА ОБЪРНЕМ ПОЛОЖЕНИЕТО - т.е. тези 80 на сто от домакинствата да могат от работна заплата, предприемачески доход и дължимите осигуровки да получат доход на едно лице, равен или по-висок от минимума за нормален живот.
    Първото условие е рязко да се увеличи производството, за да има много повече произведен национален доход, който да може да се разпределя. Това означава обрат за ускорено нарастване на заетостта и на производителността на труда. Напоследък ни съобщават, че който работи по-малко, работи по-добре. Да, и за Маркс свободното време, а не работното, е било мерило за човешки прогрес, но едва ли си го е представял без високо производителна икономика, оставяща нужното пространство за личните предпочитания.
    Едно общество напредва тогава, когато в него водеща е ролята на труда, когато и младите, и по-възрастните виждат смисъл и стимули да постъпят на работа срещу заплата, която е значително по-висока от осигуровките за безработица и за другите рискове. Само че в България днес работата с ниско заплащане и ниска квалификация, липсата на реална трудово-правна защита, на делова етика и шансове за развитие тласкат младите да напускат страната; ориентацията все повече е не към регламентираната заплата, а към социалните плащания в комбинация с приходи под масата в "сивата икономика", към "далаверата".
    Днес коалицията "БСП - Лява България" сме изправени пред почти невъзможното предизвикателство да събудим реална надежда за достоен живот тук, у нас; вярата, че можем да го постигнем с умела работа и обединени усилия. Почти, но не съвсем: в Глава първа на Конституцията "Основни начала" има и такава, малко "позабравена", норма: "Трудът се гарантира и защитава от закона." (чл. 16) - не по-малко от собствеността. Нека за 43-ия парламент заявим като пръв наш приоритет именно този базисен конституционен запис.
    ГЕРБ обявиха лозунга си "за стабилна България", само че това, което вече приложиха и което и сега без стеснение обещават, е стабилността на дъното, на повсеместното свиване на заплати и социални права - в пряко нарушение на конституционните норми. Неотложно необходимата алтернативата е очевадна - далеч повече произведено в България, заедно с качествено друго разпределение и преразпределение на реализирания национален доход, напълно признаващи приноса на труда и освободени от "черните дупки" на "сивата икономика", от "търговията" тип "Илиянци", от офшорните данъчни "райове", процъфтяващи пред широко затворените ни очи - и като общество, и като институции.   
Затова повелята е една: "За работеща България!"