За ползата от поетите във властта

Ужасно е да гледаш как един конституционалист затъва все по-дълбоко в плаващите пясъци на българската политика. Но точно това става със служебния премиер Георги Близнашки и неговите опити да обясни страхотната административна сеч, която организира неговият временен кабинет. Правителството уволнява областни управители поголовно, а министър-председателят обяснява, че всъщност те дори се ограничавали в кадровата си чистка с цел внасяне на спокойствие в обществото. Това е все едно да обявиш, че взривяваш атомна бомба, за да постигнеш консенсус срещу ядрената опасност.
Но всъщност това е проблемът юрист да е начело на държавата. Неговата мисъл е оформена логически. Той може да съобщи, но не и да защити едно решение, което очевидно му е продиктувано отвън и по никакъв начин не е продукт на собствено действие.
Близнашки затъва в пясъците, защото е говорител на чужда воля, а той е логик, а не поет. Виж, ако поет бе оглавил кабинета, тогава нямаше да има проблем със защитата на безумието. Поетът веднага би могъл да извади списък със сюрреалистични прегрешения на уволнените и да ги въздигне в ранг на братовчеди на Сатаната. Бойко Борисов носеше поетична душа и заради това имаше радикален проблем с логиката, но не и с думите с които защитаваше безумията. Сега веригата се къса, защото Близнашки с юридическия ум е просто сляпа тояга в ръцете на поета и резултатът прилича на политически миш-маш. Дори и да иска този премиер не може да е на поетична висота и затъва в пясъците на липсата си на литературен талант. А през това време поетите май се стягат пак да управляват...