За плочките и закона

Не й върви на столичната кметица Йорданка Фандъкова в стопанисването на района около НДК. Ту някой й създава проблеми с паметника "1300 години България", ту новият плочник се клати или пък тоалетните не са готови. Дългоочакваният и гръмко хваленият проект за ремонт и обновяване на част от пространството пред НДК чистосърдечно може да се каже, че се провали. Защото предсказаните от самата кметица 800 000 лв. бъдещи глоби за фирмите, изпълнители на рехабилитацията, не могат да бъдат определени като нищо друго освен като провал за онези, които са ги допуснали да усвоят недобросъвестно парите на столичани. 
Странно е как фирма, която вече е била санкционирана за друг ремонт на Столичната община, продължава да печели обществени поръчки и да хаби пари и ресурси, като отново демонстрира безхаберие и безотговорност в работата си по важни обществени обекти. Още по-необичайно е представител на управляващите като Фандъкова да заявява в прав текст, че нейният личен избор на фирма изпълнител би бил по-правилен, ако не беше Законът за обществените поръчки, определил правилата за конкурсите!? Някои явно имат самочувствието, че са над закона. Над същия закон, в чието създаване и променяне са участвали в ролята си на властимащи. Но както често става по нашите географски ширини, законът е закон, само когато ни е угоден. Фандъкова явно прави деликатен опит да избяга от отговорността си като управляваща столицата и да я прехвърли на няколко фирми. То така всеки може, но как да не се стига до криво направени плочки и до глоби е по-трудната задача. С нея се нагърбват онези, които имат умения да ръководят, а не само да се правят на ментори и да пляскат с пръчката през ръцете непослушните деца.