
Снимка БТА
За осем месеца банките са спечелили рекордните 2,3 млрд. лв.
БНБ определи по-висока лихва от началото на октомври
/ брой: 189
Печалбата на банките в страната за периода от януари до август е 2,3 млрд. лв., обявиха от БНБ. Това е с 941 млн. лв., или с 67,9% повече спрямо печалбата за първите осем месеца на миналата година. Това се дължи на увеличение на приходите на банките от лихви и такси. Общият размер на отпуснатите от банките кредити през август нараства със 759 млн. лв. до 93,2 млрд. лв., показват данните на БНБ. Увеличават се кредитите за домакинства (с 594 млн. лв.), заемите за други финансови предприятия (с 257 млн. лв.), както и за сектор държавно управление (с 64 млн. лв.), но кредитите за нефинансови предприятия намаляват със 156 млн. лв.
През август депозитите в банките нарастват с 1,9 млрд. лв. и достигат 139,5 млрд. лв., обявиха от БНБ. Увеличават се както депозитите на домакинствата, така и на бизнеса, но основен принос за нарастването на влоговете в банките имат нефинансовите предприятия. Техните депозити се увеличават с 1,2 млрд. лв. Нарастват и депозитите на домакинствата - с 265 млн. лв., както и на други финансови предприятия (със 174 млн. лв.), на кредитни институции (със 152 млн. лв.) и на сектор държавно управление (със 117 млн. лв.).
В същото време БНБ обяви, че от началото на октомври отново повишава основния лихвен процент (проста годишна лихва) в размер на 3,64 на сто, считано от 1 октомври. Основната лихва започна да расте от октомври миналата година, когато се покачи от нула процента до 0,49 на сто. От 1 ноември 2022 г. лихвата беше увеличена на 0,59 на сто, а от 1 декември 2022 г. - на 1,30 на сто.
От началото на 2023 г. основният лихвен процент продължава да расте всеки месец. На 1 януари той стана 1,42 на сто, през февруари се покачи до 1,82 на сто, през март беше 2,17 на сто, през април - 2,47 Pна сто, през май - 2,77 на сто, през юни - 2,96 на сто, през юли - 3,12 на сто, през август - 3,29 на сто, през септември - 3,53 на сто.
Външният дълг стигна е 45,1% от БВП
Брутният външен дълг на България в края на юли е 43,064 млрд. евро (45,1% от прогнозния БВП), съобщават от Българската Народна банка (БНБ). Той е с 965,3 млн.евро (2,3 процента) повече в сравнение с края на юли 2022 г. В края на юли краткосрочните задължения са 7,199 млрд. евро (16,7 процента от брутния дълг, 7,5 процента от БВП). Брутният външен дълг на сектор "Държавно управлениеУ в края на юли е 9,444 млрд. евро (9,9% от БВП).
Спрямо края на юли 2022 г. той нараства с 2,252 млрд. евро (31,3%). Външните задължения на Централната банка са 2,037 млрд. евро (2,1% от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14, 021 млрд. евро (14,7% от БВП) в края на юли. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 32,6 процента.