За него Владимир Димитров-Майстора е Дедо Владе

Константин Еленков

С Павел се запознахме покрай книгата ми за Майстора. Владимир Димитров-Майстора за него беше Дедо Владе. Павел хареса книгата ми и се съгласи да участва и във филма за Майстора, който започнахме с Илия Божилов буквално от двора на "Сливница" - първия адрес на Майстора в София.
Сега - това го очаквах! - той ми подари книгата си "Владе. Опус за Вл. Димитров-Майстора", която се явява книга втора от поредицата "Бунтът на душите" - "Душата на твореца е самотен воин". Твърде дълго пояснение за краткия отзив.

Вера Павлова, майката на Павел

Книгата обаче си струва читателското внимание. С техниката на обигран романист Павел Антонов-Панта разказва... спомени. Всъщност едва ли друг е могъл и може да каже онова, което Павел е съхранил като спомен за дядо си Владе. Това са все истории, първокласни като случки и като разказ; повечето - неизвестни, поне за широката читателска публика, но много - нови и за "познавачите". Наслушахме се и се начетохме на измислици и недомислици за великия (най-великия!) ни художник, време беше да прочетем и видим и тази сага за павловия дядо Владо... Не е случайно, нито пресилено това обаче, че Павел поставя историята за дядо си Владе в контекста на своята "космогония": и той търси, убеждава ни и нас да направим същото - силата и внушението на този художник извън всекидневието, колкото и парадоксално да е това. А именно - един толкова делничен, така обикновен на пръв поглед Рисувач - да ни поставя задачата (без да я предпоставя!) да надникнем през обикновеното и делничното в отвъдното. А това е моралът, духовността, енергията на Духа, но и на Създателя, на Твореца.

Майстора с две от племенничките си - Вера и Донка (Паприкова)

Това е необикновена книга, откъс от една необичайна сага - предхождана и подобна на много опити в човешката ни история (а ако не и на Балзаковата "Човешка комедия"), които са се опитвали да обхванат необхватното и необозримото. Предговорът ни подготвя за това. Признавам си, че се върнах към книгата, след като прочетох в самото начало: "повечето от събитията и лицата, описани тук, са действителни. Някои имена не са подменени поради липса на фантазия у автора". Винаги ме спечелва чувството за хумор, хеле пък, като я има и самоиронията - човек не може да отмине това.
Повтарям: твърде дълго пояснение за краткия отзив!

Сграфитото отразява завръщането на Майстора от Америка през 1924-a, на него се виждат Павел с петте му дъщери, както и внукът Павел и сестра му Русалия - като деца...

Така оставям повече любопитство и загадка за бъдещия читател. Както казва авторът: "Ако някому се доще да влезе в приказката на неговия живот - да заповяда!"
А приказката, наистина, е безкрайно интересна и увлекателна - с безброй сюжетни разклонения и обрати, с неочаквани завои и изненади... покрай битовите сцени и картини на семейна идилия (доколкото това го е имало в живота на великия скитник) ние научаваме много подробности и за/от скиталчеството на семейството. Достатъчно е да цитираме няколко заглавия: Преселение първо - Костур, Преселение второ - поп Петър във Вирче... Преселение трето - Магарево, Четвърто преселение - Фролош, Пето, последно - Кюстендил.
И още едно - задължително пояснение! Каква е родствената връзка на Павел Антонов с Майстора. Дядо му Павел, на когото е кръстен, е братово дете - относно бащата на Майстора - Димитър. Майстора е живял у тях и е рисувал всички, включително и Павел, както и сестра му Русалия - балерина, съпруга на именития художник Димитър Киров, който неотдавна ни напусна. Негово е сграфитото върху стените на къщата на "Сливница". Павел прилича на дядо си Владе - не само физически, но и по дух! Книгата, която стана повод за тия разхвърляни мисли, е богата и като документ, и като свидетелство за случки и хора, за които вече няма откъде да научим. Тя представя и факти, достойни за научна степен, но преди всичко - за по-доброто опознаване на биографията и творчеството на този велик българин.