За него трябва да се казва само истината

Д-р Радко Ханджиев

"Щастие за Ботев е, че е умрял, без да дочака времето, когато в родна България би могъл да бъде обесен за крайните си убеждения и за своята революционна смелост."

Това прозрение на Стефан Стамболов е втъкано като червена нишка в почти неизвестната биография на Христо Ботев (чието ново издание пусна "ФАБ"). Авторът й - руският емигрант Евгений Волков, от 1913 до 1915 г. живее и работи в България и педантично издирва документи и материали, както и свидетелства на съвременници на Ботев. За значимостта на труда говори фактът, че през 1916 г. Иван Шишманов лично го докладва в БАН, а за редактори са назначени членовете й Михаил Арнаудов и Боян Пенев. Поради материални затруднения, които и тогава е изпитвала академията, книгата е издадена едва през 1929 г. През следващите 80 години става библиографска рядкост и практически е забравена дори от професионалните историци.
Авторът е подчертано критичен към ранните биографи и изследователи на поета, които са "политици-дилетанти" или "обикновени разказвачи", а не хора на науката или на литературната критика. Повечето искали да видят в Ботев свой знаменосец: носител на българската национална идея, продължител на българските хайдути, бунтар, социален реформатор, космополит-безотечественик. Намирали се и такива, които го обявяват за "вагабонт", замесен с руски "нихилисти" - "от тайните", както се изразяват Стоян Заимов и Захарий Стоянов.
Евгений Волков проследява житието на поета в непосредствена връзка с дейността на неговите съвременници - учители и другари, съратници и последователи: Раковски и деятелите от първия Таен български революционен комитет в Румъния; Каравелов и Левски; българските хайдути; Светозар Маркович и сръбската Омладина; водачите на руската революционна интелигенция Чернишевски, Писарев, Добролюбов, Херцен; членовете на бакунинския "Славянски събор"; народоволецът Сергей Нечаев; основоположникът на социализма в Румъния Добруджану-Геря; колосите на европейската мисъл и дело Мацини, Гарибалди, Кошут, Маркс. Техните идеи и настроения показват колко тясно е свързан Христо Ботев с общия идеен дух на епохата и как под тяхното влияние се оформя неговият духовен облик, разцъфтява яркият му публицистичен и поетичен талант. Както и разбирането му, че борбата за политическото освобождение на българския народ е неразделна част от общата борба на потиснатите и угнетени от целия свят против всяка тирания.
За Ботев трябва да бъде казвана само истината, подчертава авторът, придържайки се към девиза на самия поет, отбелязан върху заглавния лист на знаменитата му уводна статия във в. "Дума на българските емигранти": "Истината е свята!"
Забравената биография е изключително интересна и препоръчителна не само за професионалните историци, но и за широката публика.