За наградите и наградените

Макар и театралният сезон да не е свършил, сезонът на наградите вече настъпи. Отличени с престижните отличия "Икар" на Съюза на артистите в България и "Аскеер" на фондация "А`Аскеер" са най-добрите спектакли, актьори, режисьори, сценографи, музиканти. И ако приемем наградите като своеобразен пътеводител през театралната продукция на сезона, то нека видим накъде ни водят те и какви насоки в изкуството на сцената очертават.
Носителят на "Икар 2017" за най-добър спектакъл е комедията "Името" от съвременните френски автори Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер, поставена от Здравко Митков в Сатиричния театър. А носителят на "Аскеер 2017" е драмата "Еквус" от именития британец Питър Шафър, поставена от Стайко Мурджев в Младежкия театър. От гледна точка на жанровата определеност двата отличени спектакъла идеално балансират основните театрални жанрове - комедия и драма. От гледна точка на репертоарната насоченост "Името" идеално пасва на профила на Сатиричния театър, а "Еквус" - на тенденцията за сериозно и задълбочено изследване на младежките проблеми в Младежкия театър.
И ако "Името" е искряща от остроумие игра на думи и забавни недоразумения с почти драматични последици комедия за група отдавнашни приятели, които, провокирани от една неуместна шега, се изправят пред бездната на неразбирането, скритите тайни и недоизказаните истини, то "Еквус" е жесток, посвоему терапевтичен текст, текст-острие, безмилостно осветяващ огромното мрачно поле на подсъзнанието. Единствената обща точка между двете пиеси и двата спектакъла, колкото и парадоксално да изглежда това, е погледът към бездната на неразбирането, отправен, естествено, от две противоположни страни - светлата страна на хумора и иронията в "Името" и тъмната страна на страданието в "Еквус".
А какво прави тези два спектакъла най-добрите за сезона? Отговорите със сигурност може да са много и в най-различни посоки, но според мен най-важният е, че и в спектакъла на Здравко Митков, и в представлението на Стайко Мурджев е постигнато, и при това наистина в максимална степен, стилистично единство на замисъла и реализацията, а също и пълноценен актьорски ансамбъл. И точно това съчетание прави пълноценно и стойностно функционирането в театралното пространство както на хладно остроумната сатира, в която главни действащи лица са играта на думи, словесните парадокси и неочакваните обрати на мисълта, каквато е "Името, така и мистичната наука за метаморфозите на светлината, за преобразуването на боговете в демони, за израждането на любовта в ексцесия, за шепота на бесовете под нежната песен на красотата, каквато е в "Еквус".
Спектакълът на Стайко Мурджев, който прави дисекция на вечния по същността си проблем за конфликта между личността и общоприетите обществени норми, е изграден като черно-бяло противостоене между огромното мрачно поле на подсъзнанието и осветеното с ослепителна сила, прилично на операционно поле реално пространство. Изнесено в полето на патологията и престъплението, това противопоставяне се превръща в спектакъл-разследване, спектакъл-съдебен процес на болката и ужаса да си различен. Представлението на Здравко Митков е изградено като първоначално забавна игра на интелигентния хумор, съсредоточен не в ситуациите, а в словото и в характерите, която постепенно, но неотклонно върви към неочакван и мощен по внушението си сатиричен поглед към света, взаимоотношенията и пристрастията на съвременния човек.
Съвсем естествено и двата най-добри спектакъла за изминалия сезон са както съвсем различни по тема, форма и внушения, но в същото време в известна степен сходни с предизвикателството към интелектуалното и рационално възприемане на сценичния живот, а също и като цялостни и пълноценни произведения на съвременния театър.

 
Сцена от "Еквус", постановка на Стайко Мурджев

 
Малин Кръстев в ролята на д-р Дайзърт в "Еквус"           Снимки Гергана Дамянова

 
Михаил Билалов и Николай Урумов в "Името"               Сцена от "Името", постановка на Здравко Митков


Богдан Казанджиев, Ана Вълчанова и Николай Урумов в "Името"