За Мусала и "Слава на Аллаха"

Тези дни нашият уважаван президент, за когото гласувах и аз, отказа засега да се промени името на най-високия български връх. Преди него категорично отказа да направи това и неуважаваният не само от мен негов предшественик, за когото наскоро Кеворк Кеворкян написа забележителна книга с красноречивото заглавие "Президентът натрапник". Идеята е да бъде именуван Свети Иван Рилски, на най-великия български светец, като се премахне турското име Мусала, което означава "Слава на Аллаха" или нещо като "Аллах Акбар!", с което днес ислямизират нашата Европа.
Това е срамно и обидно за нас, българите, и за нашата древна страна. Всички български топоними (имена на местности, населени места, върхове) в заграбените след войните от Турция и Гърция изконни български земи са турски и гръцки. Само у нас следите от това петвековно варварско азиатско робство, осакатило ни в много отношения, са още налице. В страната ни има голям брой грозно звучащи турски имена като: Кайлъка, Кърджали, Саръ баир, Аязмото, Хаинбоаз, Бакаджика, Хисарлъка, Ерден дере, Каймакчалан, Джебел, Ерден, Айдемир, Делиормана... 
Повечето от европейските държави, особено тези от Източна и Централна Европа са били под нечие чуждо робство. Но в нито една от тях няма да срещнете топоним от езика на поробителя им. Никоя уважаваща се държава не би го допуснала. Само ние! Защото нито Вроцлав от Полша е Бреслау, нито Любляна днес се казва Лайбах, нито Братислава е Пресбург или пък Карлови вари - Карлсбад. А защо нашият хубав древен град Вишеград трябва носи грозното, напомнящо за зверствата през робството име Кърджали? Защо един древен християнски манастир край Варна, все още се казва Аладжа манастир, а не носи името на светец? Къде е църквата ни? И защо тя не си каже думата и за Мусала? Нашата църква спи. А примерите са много...