За младите и политиката - да помислим отвъд клишето

Крум Зарков

Българският публичен дебат е богат на клишета по най-различни въпроси и това е съществен проблем. Клишето представя в опростена форма сложен феномен и създава впечатление за готово решение. В резултат истински важният въпрос не бива засегнат в дълбочина или бива подменян. Това е и една от причините, въпреки многобройните публицистични предавания и стотиците интервюта, в обществото да упорства чувството за липса на политически дебат. По-лошо - с грешно поставени въпроси трудно ще стигнем до верни отговори, както безпощадно става ясно от "изборните" референдуми.

И в БСП витаят вредни клишета

Според едно от тях привличането на млади хора към партията минава изключително през перспективата за кадровото им реализиране. На разговорен език, когато БСП е далеч от властта, клишето звучи горе-долу така "Защо да дойдат при нас, като няма какво да им предложим". Обратното, ако партията е в подем, ще чуем "Идват при нас, защото можем да ги уредим някъде". И двете фрази  се основават на виждането, че първоначалният политически тласък у младия човек може да бъде предизвикан само от личния му интерес.
Разбира се, силата на клишето е в това, че в него има известна доза истина, но това съвсем не го прави по-малко невярно като цяло. А въпросът за участието, или поне за съпричастността, на младите към политиката е ключов както за БСП, така и въобще за българската политическа система. Затова си заслужава да опитаме да преодолеем разбирането, според което, ако някой младеж се увлече по БСП, той е подозрителен кариерист, а ако не се интересува от нея, това е защото мозъкът му вече е промит от "врага" или е просто апатичен към обществения живот индивид, незаслужаващ особено внимание.
Мащабно проучване на Фондацията за европейски прогресивни изследвания /FEBS/, проведено през 2016 г., обръща внимание на политическите нагласи сред т.нар. Поколение Милениум - хората, родени между 1980 и 2000-та година. В специален доклад за България са изнесени данни, които, за съжаление, няма да учудят никого. Огромното мнозинство български младежи се чувстват напълно пренебрегнати от политиците, самите те слабо се интересуват от политика и не вярват, че тяхното мнение ще бъде чуто. Всички политически партии, които си поставят за цел да променят тази действителност, мислят в парадигмата на "кариерното развитие". Несъмнено това трябва да правим и ние. Но нима нямаме, в качеството си на социалисти, определено конкурентно предимство в съревнованието за политическото доверие на младите българи?
В друг свой доклад от FEBS са си дали труда да сравнят политическите ценности на младото поколение в четири държави от Централна и Източна Европа - Австрия, България, Полша и Унгария. Свикнали сме в компанията на тези страни да сме на последно място във всякакви класации. Да видим къде българските младежи са на първо място, давайки най-много положителни отговори спрямо техните полски, унгарски и австрийски връстници.
На въпрос "Колко важни са лично за вас твърденията..."

българите се отличават с първенство

сред няколко от предоставените възможности за отговор, а именно "добруването на обществото като цяло", "да допринасям към обществото", "равенство в обществото", "да помагам на другите" и "да бъда свободен да правя и казвам каквото искам". Кой да очаква? Нима роденият след 10 ноември българин е способен да мисли социално? И за какво му е на политически апатичния младеж да бъде свободен да казва това, което мисли? Нима амбициите му могат да бъдат обяснени по друг начин, освен с желанието за бърза кариера? 
А за каква точно кариера мечтае? В анкетата за предпочитаните професии на първо място е предприемачеството сред младежите и от четирите изследвани страни. При българите желанието за собствен бизнес е много ясно изразено, като на второ място идва "научен работник", а повече млади хора биха предпочели да се развиват в "академични професии", отколкото да бъдат "знаменитости".  
На тази светлина, да се върнем към клишето, според което младият българин може да бъде политически мотивиран само чрез личния му интерес. Да, младежът иска да е предприемач, но това не изключва силна социална чувствителност. За сметка на това трудно бихме привлекли някой, който иска да развива собствен бизнес с обещание за държавна или партийна кариера.
Оказва се също, че въпреки огромния натиск върху общественото мнение в полза на властващия консумеризъм и абсолютната материална саможертва, която се изисква от учените в България, младите намират академичните професии за атрактивни. Защо, ако мислят само за пари и за последния модел смартфон?

Явно, че не е така

и ако приемем, че младите не мислят само за материалното и за кариерата, можем да поставим въпроса за отношението на БСП към младежта на качествено нова основа. Да спрем да се питаме само с какво младите могат да допринесат за БСП или с какво БСП може да помогне на младите, а да видим кои са техните - на БСП и на младите - общи сфери на интерес. Ето например, когато ги питат "Ако бяхте в правителството, кои биха били вашите приоритети?", младежите от България надминават връстниците си от Централна Европа най-вече в следните направления "образование", "здравеопазване", "борба с бедността", "култура и медии". Добро начало, не мислите ли?