За Меркел и всички останали

Изборите на 22 септември наближават, а германските социалдемократи изостават в сондажите. Уви, победата на Франсоа Оланд във Франция не задвижи европейска вълна, предвестник и на голяма победа на социалистите в Европейските избори през май 2014 г.
По-лошо, милитаристичният курс на Оланд спрямо режима в Сирия обърква собствения му електорат. Той бе принуден да обяви, че Франция няма да започне сама военни операции в Сирия, защото не е сигурно дали Конгресът в САЩ ще разреши такава авантюра.
Меркел ще спечели, защото германците искат стабилност, а тя я олицетворява. Меркел няма деца, но германците я наричат Мути - мамо. Германски политически коментатор каза, че Меркел е християндемократка по партийна принадлежност, но социалдемократка по душа.
В същото време нейният съперник, социалдемократът Пеер Щайнбрюк, направи голям гаф, като каза, че според него заплатата на германския канцлер е малка. Това прозвуча като анонс, че ако спечели, ще си увеличи заплатата. Меркел отговори, че печели достатъчно.
Но Щайнбрюк изостава катастрофално, главно защото социалдемократите не предложиха никакви идеи, които да се харесат на левия електорат. Оланд спечели изборите, защото обеща да вдигне данъците на най-богатите и да не пипа възрастта за пенсиониране.
Има ли разлика между платформите на европейските левоцентристи и на десноцентристите? Навсякъде тя намалява до изчезване, което дава елементи за отговор защо електоратът не се интересува от политика и гласува все по-малко.
Дори безпрецедентната икономическа криза, която беше най-големият катаклизъм за Европа след Втората световна война, не можа да даде на левоцентристите аргументи, че десноцентристите трябва да си платят за безконтролната власт, която дадоха на банкерите.
Кризата изобщо не е свършила, но много европейски избиратели остават на мнение, че е по-разумно да управляват десноцентристите, защото те били способни да осигуряват фискална дисциплина, докато левоцентристите само знаели да харчат от държавната хазна.
Християндемократите са по-силни и в международен план, защото полагат реални грижи за своите сестрински партии в други страни. ГЕРБ на Бойко Борисов получи огромна подкрепа от баварския ХСС. Каква подкрепа е получила БСП от германската левица? Нищо и половина.
ХСС са политически всеядни, доказателство за което е дружбата на Франц-Йозеф Щраус, лидера на тази партия от 1961 до 1988 г., с Тодор Живков, царувал по същото време. И в двата случая не става дума за идеологическа близост, а за германски икономически интерес.
Дали германските социалдемократи ще останат в опозиция? Не е сигурно. Ако сегашният коалиционен партньор на Меркел, либералите, се провалят на изборите, не се изключва голяма коалиция. Щайнбрюк вече е служил като министър на Меркел от 2005 до 2009 г.
Това би била поредната голяма коалиция в ЕС. Нещо, което често е неизбежно, но също води до отчуждение на гражданите от политиката. Алтернативата на големите коалиции винаги са екстремистите. Така в Австрия през 2000 г. до властта се добра крайнодесният Хайдер.
Крайнолевите са в подем в много страни. Лидерът на Левия Фронт Жан-Люк Меланшон взе 11% в първия тур на френските президентски избори, като за сравнение тогава Оланд взе 28.6%. В Чехия комунистите са на път да се върнат във властта за първи път след 1989 г.
В Гърция крайнолявата Коалиция на Радикалната левица "Сириза", от нищото се превърна във втората политическа сила. Ако бяха взели три процента повече на изборите, Гърция щеше да излезе от ЕС. Защото разухата на Гърция е също политическа.
Кой загроби Гърция? Лявата Пасок или дясната Нова Демокрация? Със сигурност двете партии го направиха дружно. На Балканите партиите са групи по интереси, фамилни формирования, в които случайно съвпадение на имената няма.
У нас крайнолевият вот се разпилява в партии, които не се представят за такива - "Атака", НФСБ. Но това са партии, за които гласуват крайноляво настроени българи. А у нас етикетите не значат нищо. ГЕРБ не са десни, а популисти. БСП са толкова леви, колкото и консерватори.
Поне по едно България прилича на повечето европейски страни - политическата система е в приблизително същата степен на разложение. Затова в Италия гласуват за Бепе Грило, въпреки че той не казва за какво се бори. А недоволните у нас кибичат по улиците, но не гласуват.
Европейските избори през май догодина дават възможност за едновременно преосмисляне на политическата система в ЕС, но само при условие, че се чуе гласът на електората, на партийните членове, на обикновените симпатизанти на партиите, докато ги има.
В това начинание Германия няма да бъде в политическия авангард. Начело с Меркел, тя ще продължи да е икономическата котва на континента, но едва ли ще бъде лаборатория за преосмисляне на лявото и дясното. Водещи биха могли да бъдат Италия, Гърция, Франция.
Платформа за тази толкова необходима дискусия предоставя интернет. У нас засега той е превзет от хейтъри и зевзеци. Ако интелигентният форумен тон намери почва у нас, дори България би могла да бъде генератор на нови политически идеи.