За малко при южните ни съседи

   Имаме среща с част от приятелите при "Медитерениен Македония Карфур център", някъде в покрайнините на Солун. Питаме на бензиностанция  къде е точно, но доста сърдито ни отговарят, че "тук е Македония". После на "десетопръстен гръцки" разбираме, че човекът се е объркал и като разбира, че сме българи, разтваря широко ръце за "хубави хора" и "с пари", на смешен български. Оказва се, че от Солун през Никити, та чак до Неа Мармарас почти всяка втора кола е българска, а на малкото пристанище в малкия залив половината яхти са с български флаг. Сигурно в София за Деня на независимостта е имало по-малко български знамена по прозорци и балкони.
Пием фрапе, а сервитьорът не скрива, че ако не сме българите, сърбите и по-малко руснаците, краят на сезона е щял да бъде по-рано. Странно е да чуеш от гърци колко е хубаво нашето сирене, едно мекичко и вкусно, те нямат такова, пък е и евтино за тях. А маслото, онова българското, е направо връх. Ходим чак до Кърджали да си купуваме, че пътят е добър, Родопите красиви, а магазините пълни с "хубави неща", казва човекът. Ти да видиш! Ние ли сме се "сбъркали", гърците ли са се "поевропейчили" в годините на кризата, но двата народа нямат никакви проблеми с комуникации, с благи думи и приятелски жестове. Историята е загърбена, а днес пари се печелят с умения, за които завидяхме на съседите.
Господ се е забравил, когато е давал на гърците море, острови и островчета, заливи и заливчета, скали и пясък. Но те са оставили през вековете природата почти такава, каквато той я е създал. Чистичко, спретнато, човешко, малко по размери и скътано сред зеленина и цветя. До дупка са използвали европейските фондове, за да направят удобни и модерни пътища, магистрали, но са оставили всички надписи и указания на собствения си език. Възрастни хора с дрехи далеч от последен писък на модата стопанисват малки хотелчета, но стаите са пълни с туристи, които искат точно такива човешки, домашни отношения и условия. Тук всички са прекрасни и готвят великолепна риба, казва германката Фрида, която вече 30 години идва само в този район на Гърция. Ами, истински е. Вие нямате ли си море, пита, защото напоследък тук сте много. Ами имаме си, но медиите ни, особено по време на празници, броят предимно колите, които се понасят към южната ни съседка и съобщават какви невероятни задръствания стават по границата.
Дали не ни е време да осъзнаем, че имаме нашите си постижения, които отвън се забелязват по-лесно и се оценяват по достойнство. Ако започнем и да си вярваме, може и да се получи мечтаното различно. Гърците не се оплакват, дори и да са гневни, но държат едно средно ниво, без залитания по чужди модели и придобивки, които ги държат "над водата". Заедно с техния "национализъм", който никак не прилича на патриотарщина, заедно с техните черкви, отци, празници, които явно имат задача предимно да обединяват, съхраняват, мобилизират. Отношението към тях е на почитание. Поуките са за нас. Кога ще разберем, че всеки търси хубавото и... човешкото.