За магиите и лъжепророците

"... Горко на ония, които пришиват магически кесийки под мишниците си." "Затова тъй казва Господ Бог: "Аз съм против вашите магийски кесийки, с които ловите души като птички, и ще ги изтръгна изпод мишниците ви, и ще пусна на свобода душите, които вие ловите като птички."
(Пророк Иезекиил, 13:8,20)

Кои са пророците? Но най-напред да кажем какви са те. Идеята за пророческото служене възниква още по времето на Моисей. Сам Моисей се явява първият, видял и чул Господа Бога нашего, (случаят с горящия храст е описан в книгата Изход от Стария Завет, гл. 1, стихове от 3 до 14). Може да се каже, че той е и първият "говорител" на Бога, избран от Него и за водач на израелския народ в "изхода" му, излизането от робство в Египет. По-късно Моисей, като чувства някаква несигурност в тази отговорна роля, измолва от Бога да упълномощи за Негов глашатай и приемник брат му Аарон.
Това е първообразът на идеята за пророците и пророчествата. Моисей - Аарон! Само избраният, посоченият от Бога, може да говори от Негово име. В ХIV в. пр.Хр. това е Моисей. На него се пада великата мисия, а книгата му "Изход", която е втората (след Битие) в Стария завет, получава името си от Иисуса Христа! Явяването (ако това може да се нарече явяване!) на Бога в горящия неизгарящ храст носи и този символ: Аз съм живият Бог, когото трябва да славите и почитате! Йехова или Яхве означава именно това "Аз съм, който съм", впоследствие съкратено "Аз съм". Това явяване на Бога улеснява нас, хората, в следването на заветите и заповедите Му. И за пророците Той казва.
Така че старозаветното пророчество не е нещо тъмно и хаотично, то не отвежда човека в егоцентризъм, не го въвлича в окултизъм и не го отправя в пътя на саморазрушението. Като глас Божи, пророците увещават, предупреждават и съветват народа. Подкрепят го в трудни моменти, като противопоставят на греха Словото Божие.
Това са те, пророците Божии: когато Бог не говори открито - както в случая с Моисей (горящият храст) или с Илия (полъхът на вятъра). Той говори с устата на ония, които е избрал да служат за глас на Божието откровение. 
За вълшебствата и чародействата, т.е. магиите, с които си служели в езически, но и в по-късни времена, намираме текстове още в Стария завет.
Ето с каква горчива ирония говори за тях св. пр. Илия, оприличавайки гр. Вавилон на блудница, която се мъчи да възвърне старата си слава: "Остани си прочее при твоите магии и гадателства, с които си се занимавала на младини - може би ще си помогнеш, може би ще устоиш?" (Исая, 47:12). (Кашпировски и Джуна не бяха ли толерирани и провъзгласени за нови пророци и месии? У нас поне дузина гадатели и предсказватели се подвизават нашироко и свободно по медии и телевизии. И ако някой им се противопостави, то това далеч не е църквата!)

Цитатите са от "Нова Женевска учебна Библия" по руското издание (1998), превод от "New Geneva Study", 1995 г.