24 Ноември 2020вторник11:41 ч.

Дискусия

За "левия" плосък данък върху "труда"

Абсурдни са твърденията, че хората с малки доходи или с по-ниско образование са такива, защото са мързеливи

/ брой: 29

автор:Иван Ангелов

visibility 3054

Познавам колегата Петър Димитров от много години. Не съм обаче чел нищо от него през последните 7-8 години. Мислех си, че с мълчанието изкупува грешките за активното си участие като министър на икономиката при въвеждането на "плоските" данъци през 2007-2008 г. Затова прочетох с интерес неговата статия в ДУМА (бр. 26, 2 февруари т.г.) Очевидно тогавашните му действия не са били моментно увлечение, а дълбоко убеждение. И не е извлякъл никаква поука от катастрофалните политически последствия за БСП и за икономиката от стопанската политика през неговите години. Странно е, че обвинява други за тежките последствия за БСП от погрешна икономическа политика, в чието формиране е участвал.
В статията му има остри критики към ръководството на БСП през последните години. Аз също съм критикувал ръководството на БСП по времето на Станишев, но от обратните позиции. Умът ми не побира оценката на колегата Димитров, че "въвеждането на плоския 10% данък върху труда... от лявото правителство на Сергей Станишев е най-справедливата и радикална данъчна мярка за целия период на прехода... Това е данък, който поощрява трудолюбието, образованието, квалификацията, предприемчивостта, поощрява стремежа към по-високи трудови доходи. Този данък не наказва, а стимулира труда". И по-нататък "В България няма социална група или прослойка, която да "мечтае" за прогресивно данъчно облагане на труда". Или, че с тази си политика "БСП къса пъпната си връв с науката".
В изредените "достойнства" на въпросния данък няма нищо вярно. По-скоро обратното. Недоумявам на коя земя живее колегата Димитров, за да прави такива изводи! Най-горещи привърженици на този данък у нас са най-десните политици и икономисти от категорията на Дянков и компания. Те не позволяват и дума да става за неговата отмяна. А най-силните му критици са в левите среди. Те настояват за бърза отмяна на двата "плоски" данъка. Колегата Димитров не си ли задава въпроса: защо е така? Как се чувства в такава ултрадясна компания от политици и икономисти?
През онези години Станишев твърдеше, че "с десни  инструменти (т.е. с ниски плоски данъци - добавката моя) решаваме социални задачи, като увеличаваме постъпленията в бюджета". Инструментите наистина бяха десни, но с тях

не се решаваха социални задачи

защото постъпленията не се повишаваха. Нито се привличаха повече чужди инвестиции. По това съм писал многократно през последните 7 години, като цитирах официални данни за намаляващите постъпления от двата преки данъка.
Колегата Димитров допуска редица груби грешки и дори произволни твърдения:
Първо, той подменя съзнателно името на данъка, а оттам и неговата същност. Данък върху труда у нас няма. Чел съм доста на тема данъци на различните световни езици, но не съм срещал нито едно писание, че това е данък върху труда. Действителното название и дълбоката му същност е "данък върху доходите на физическите лица". Има го във всички страни от ЕС и в много държави извън Европа. Това са съвсем различни названия, с различен обект и различно съдържание. Такова произволно прекръстване на данъка върху доходите е било нужно, за да се "докаже" предвзета теза.
Второ, в нашия Закон за данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) пише: "Общата годишна данъчна основа по ДДФЛ е сумата от годишните данъчни основи от дохода от трудови правоотношения, дохода от други стопански дейности, дохода от наем или други възмездно предоставяни за ползване права или имущество, дохода от прехвърляне на права или имущество, дохода от други източници, намален с предвидените в закона данъчни облекчения". Има пет групи с общо 15-20 данъчни облекчения. От изброяването личи, че това съвсем не е данък върху труда, а има много по-широк обхват.
Трето, колегата Димитров може да възрази, че главна съставка са доходите от трудови правоотношения. Това може би е вярно, но той и тук допуска груба грешка, като приема, че има пълно съответствие между количеството и качеството на вложения труд и получаваната работна заплата. Такъв идеален свят няма - нито в България, нито по света. Много често заплатата зависи дори повече от наличието или липсата на други фактори: опасни рискови условия за труд, за вреден за здравето труд, за много тежък физически труд, за прекомерно висока интензивност на труда, за подземен труд, за летци и корабен персонал и т.н. Има също доплащания за нощен труд, за извънреден труд, за работа в празнични дни и т.н., които нямат нищо общо с количеството и качеството на вложения труд.
Всеки, който познава реалния свят на взаимоотношенията между частни работодатели и наемен труд, знае за масовия произвол при определянето и изплащането на заплатите. А често пъти и отказа от изплащане или дори изплащане в натура. Например, ако фабриката произвежда столове, плащат на персонала със столове. Колкото по-голяма е безработицата, толкова по-голям е произволът на работодателите над работниците. На много места частните работодатели не допускат дейност на синдикатите в техните фирми. По данни на БСК в края на 2013 г. предприемачите у нас са дължали на наемния персонал над 2 млрд. лева.

Свидетели сме и на груб произвол

в съотношенията между заплатите на различните категории персонал. Заплатите на ръководителите на търговски банки у нас са между 50 и 100 пъти по-високи от заплатите на професорите в БАН и Софийския университет. Нима това има нещо общо с количеството и качеството на труда на двете категории персонал. Да правим ли сравнения между заплатите на ръководния персонал в нашия финансов сектор и на ръководителите на нашата държава - премиер, президент и други. Разликите са 8-10-15 пъти в полза на финансовия сектор, а отговорностите са в обратното съотношение. Заплатите на преподаватели в университета са по-ниски от заплатите на учители в средните училища, които те обучават. Да правим ли сравнения с възнагражденията на спортистите в нашия футбол, волейбол, баскетбол, тенис и други с тези на най-големите български учени със световна известност и дори със стопанските ръководители на средно и на високо равнище. Да сравняваме ли символичните хонорари за участие в научни съвети в БАН и университетите с тлъстите възнаграждения за участие на политици и други лица в надзорни съвети в бизнеса и на други места. Имат ли те нещо общо с количеството и качеството на труда между двете групи персонал? Да напомням ли, че в повечето наши научни списания от години не се изплащат хонорари на авторите на публикации. Нито пък хонорари за участие в предавания на електронните медии. Българските учени са принудени да плащат за издаване на техни книги. А младите учени в БАН с докторски степени получават заплати колкото чистачките. И т.н., и т.н.
Колегата Димитров пише: "Прогресивното облагане на труда е десен, а не ляв данък и прехвърля данъчната тежест от капитала към труда". Не разбирам как става това "прехвърляне". Първо, този пряк данък е със строго фиксиран обхват - облага само физически лица и е относително автономен спрямо данъка върху печалбата, който облага юридически лица. Може да се говори за прехвърляне на данъчната тежест само в рамките на физическите лица, а не между физически и юридически лица.
Второ, плоският подоходен данък облага с еднакъв процент месечен доход от 10 лв., от 100 лв., от 1000 лв., от 10 000 лв и от 100 000 лв. Абсолютните суми на плащанията са различни, но реалната относителна тежест е коренно различна. Особено ако няма необлагаем минимум, както е сега у нас. Финансовото бреме за ниско и среднодоходните групи (т.е. за 75-80% от населението) е далеч по-голямо, отколкото за богатите и най-богатите. Бедните и средните слоеве разходват цялата останала им след облагането сума за мизерно, дори оскотяващо текущо потребление, а някои дори умират преждевременно от системно недохранване и липса на достъп до здравни грижи. А богатите и най-богатите разходват за текущо потребление не повече от 5-10-12% от нетния си доход след облагането, дори при охолен живот.
Така бедните и средните слоеве разходват целия си нетен доход, при много скромно потребление, като плащат 20% ДДС и още повече акцизи (за горива, тютюн и алкохол). Богатите и най-богатите разходват само 5-10-12% от нетния си доход, плащайки 20% ДДС и акцизи. Остатъкът при богатите отива за натрупване и екстравагантно потребление в екзотични райони на света или за корумпиране на подходящи хора във властта, което им се рентира след това десетократно или стократно.
И се твърди, че това бил ляв данък! Извинете, но моят мозък не асимилира такова твърдение. Колегата Димитров пише, че този данък поощрява трудолюбието, образованието, квалификацията, предприемчивостта, че не наказва, а стимулира труда.

Боже господи, какво въображение!

С предлагания от мен модел за умерено прогресивно облагане месечният доход до 420 лв. (равен на минималната работна заплата) не трябва да се облага; от 421 до 1500 лв. да се облага с 10%; от 1501 до 3000 лв. - с 15%; от 3001 до 5000 лв. - с 20% и над 5000 лв. - с 25%. Това няма да промени драматично преразпределението на доходите в България, но ще облекчи леко бедните и средните слоеве и ще пренесе част от финансовото бреме към богатите и най-богатите, които могат да го понесат безпроблемно. Няма дори да го почувстват. Само за сведение, максималните ставки на същия данък в ЕС са 40-45%. Не разбирам как предлаганото умерено прогресивно облагане, далеч по-ниско от средното в ЕС, ще потиска трудолюбието, образованието, квалификацията, предприемчивостта! С какво наказва труда? Защо колегата Димитров борави с такива примитивни клишета на десния догматизъм, за да плаши неосведомените.
    Колегата Димитров е прав само като препоръчва въвеждането на умерено прогресивен корпоративен данък. Но тук той не казва нищо ново. А пропуска да ни каже защо не се опита да го отмени, като министър на икономиката от юли 2007 г. до юли 2009 г. Или ако някой му е пречел, да беше обявил за това публично и да си беше подал оставката! Прогресивен данък върху печалбата препоръчвам и аз, заедно с други български икономисти вече седем години. Който е любопитeн може да посети моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm На същите, дори на още по-големи основания е необходимо въвеждане на умерено прогресивен корпоративен данък с необлагаем минимум за най-малките семейни и други фирми и максимална ставка до 20%. Максималните ставки по този данък в ЕС са между 25 и 35%.
Колегата Димитров намеква за въвеждане на прогресивен ДДС. Това не е приемливо от практическа гледна точка. ДДС се прилага почти по целия свят, но

прогресивен ДДС няма никъде

Ефектът за справедливост се постига до голяма степен чрез диференциране на данъчните ставки, както постъпват 20 страни членки на ЕС. В България обаче тази практика не беше възприета, въпреки моите и на други колеги препоръки при въвеждането на данъка у нас през април 1994 г. Моето настоящо предложение е основната ставка на ДДС да остане 20%, но за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки  да се повиши на 27%. То също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 8 страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е между 24 и 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта.
Абсурдни са твърденията на колегата Димитров, че хората с малки доходи или с по-ниско образование са такива, защото са мързеливи. Това е езикът на най-реакционните ултрадесни политици и икономисти - пазарни фанатици - либертарианци. Изненадан съм, че Димитров пада на такова примитивно ниско, дори мракобесно равнище при обясняването на растящата социална поляризация по света, а и у нас. По същата логика може да се каже, че умни и предприемчиви са само тези 1% от световното население, които притежават богатство, каквото имат "мързеливите" 99%!
Препоръчвам му да прочете книгата на Джоузеф Стиглиц по световното доходно неравенство, а също и дискусиите на  Световния икономически форума в Давос, Швейцария, през януари миналата и тази година за застрашително растящото доходно неравенство в света.
 

С 43% са скочили дълговите проблеми на фирмите

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 224

Таксита и автобуси плашат да спрат работа в сряда

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 224

Над 70% срив на въздушния транспорт и туризма

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 224

С парите от такса "водомер" щели да ремонтират мрежата

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 224

Великобритания разхлабва част от мерките от 2 декември

автор:Дума

visibility 165

Масово безплатно тестване в Загреб

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 224

Байдън избра трансатлантик за дипломат №1 на САЩ

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 224

Вебер: Ако не беше пандемията, ЕНП да е изгонила Орбан

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 224

И Нощта на учените - онлайн

автор:Велиана Христова

visibility 167

/ брой: 224

Нямало фашизъм в България ли?

visibility 411

/ брой: 224

Датата

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 224

Никъде другаде в ЕС хора не издъхват на стълбите пред болница

автор:Дума

visibility 305

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ