За лекарствата, аптеките и касата

Може би е любопитна за мнозина информацията, че в началото на ХХI век в страна, член на ЕС, има цели общини без аптеки, които да предоставят на хората лекарства, платени от здравната каса. Статистиката показва, че в 80 общини аптеките няма да отпускат медикаменти за онкоболни, в други 56 - за пациенти на инсулинова терапия. Най-драстичен е примерът с област Видин - там в 6 от 11 общини няма аптека, сключила договор с районната каса. Или област Русе, където в 4 от 8-те общини нямат аптеки с договор с касата. В 105 общини няма лекарства за лечение на редки болести и трансплантирани пациенти. При това става въпрос за лекарства, които на практика са платени с парите на редовните здравноосигурени. Сиреч с нашите пари, а не с пари на държавата.
Неудачите обаче идват именно от държавата. Тя упорито отказва минимален стимул за аптекарите, като им е стоварила огромна бумащина, за да дадат на клиентите си реимбурсираните от касата лекарства. Вероятно най-елементарното решение на проблема ще е да бъдат давани на аптеките по 2-3 лева за обработване на всяка от въпросните рецепти. Така, както НЗОК плаща на джипитата например, които работят в труднодостъпните и отдалечени райони. Елементарно, но справедливо решение. Така ще е възможно поне по една аптека, работеща с касата, да има във всяка община. Защото ощетен е не само аптекарският бизнес, а и стотици хиляди болни и близките им. Въпрос на нормотворчество. А вече сме били свидетели как за дни се променя нормативната база, стига управляващите да надушат интерес в това.   
Нещо повече: собствениците на аптеки трябва първо да закупят със свои средства скъпите лекарства, да ги дадат на клиентите си и след това да зачакат касата да им възстанови парите до 45 дни. А става въпрос за скъпи лекарства от по 1000-2000-3000 лв. за месец на човек. Разбира се, плащането от касата става в 59-ата минута. Това е простото обяснение на този нашенски феномен, при който човек получава уж безплатни лекарства, за които плащат пресолено и той, и аптеките. Хората от онези 6 видински общини например трябва да пропътуват десетки километри, за да вземат лекарствата си.
Иначе производителите на лекарства продават най-евтино в България продукцията си. Но българите доплащат най-много пари джоба си за илачите, до които... може и да нямат достъп.