ЗА ЛАПИТЕ НА СИБИРСКАТА МЕЧКА

Добре ли си се настанил, Пух? Нека да ти разкажа...
Напоследък пак доста неща проспиваш. Проспа една интересна разправия, която, ако не беше тъжна, щеше да е много смешна.
Нали ти казах, че Ийори напоследък е в дупка - все е тъжен, мрачен, скучен, мълчалив и дори казват, че е безсилен. Безсилен да промени живота около нас, че и себе си дори. И всички чакаме един ден да излезе от тази яма. Е - той също полага усилия, ама все нещо не му се получава.
Но да се върна към разправията. Приятелят ни Ийори очевидно е запомнил великата ти мъдрост, че "с каквито се събереш - с такива се събираш" и реши да се събере (поне за малко) със Сибирската мечка. Та поне малко да стане силен като нея. Да стане по-мощен, по-уверен, по-интересен, по-побеждаващ.
Тръгна магарето му с магаре и куцук-куцук - дотътри се до мечока. А Сибирската мечка, знаеш, всички я уважават. Не само защото ти е роднина и сте една кръв, а защото е умна, одухотворена, че и грамадна. Те и затова онези, които не я уважават, се страхуват от нея. Затова реши Ийори да се отърка в нея и първо реши да започне с една прегръдка. И тук се случи нещо неслучвало се досега...
Тялото на нашето магаре започна да се гърчи. Едното предно копито се задърпа и започна да вика: "Не се протягай и не ме подавай на лявата мечешка лапа, щото е по-слаба и няма да получим резултата, за който сме дошли! А може и така да раздразним другата - дясната лапа, пък тя е мноого силна..." Другото предно копито задърпа на другата страна - "Има ли значение до коя лапа ще се докопаме - нали е все мечешка лапа и нали една глава ги командва и двете?" Ийори се загърчи ту натам, ту насам. Лявото ухо слуша едното копито, дясното ухо - другото, задните крака се запънаха в пръстта за пореден път, опашката взе да се вее наляво-надясно като на гладно куче. А очите на нашия приятел ставаха все по-тъжни и по-тъжни.
Добре, че Сибирската мечка е мъдра мечка. Разбра вътрешните терзания на нашето магаре. И първо го прегърна с лявата лапа, после го прегърна с дясната. Потупа го по гърбината. Накрая му пусна една хитра сибирска усмивка и го прати да се връща по живо, по здраво.
Дали Ийори си дойде по-мощен и по-интересен, не знам. Времето ще покаже. Добре ще е да е станал по-уверен, че може да се справи с трудностите. И да не се гърчи от вътрешни противоречия за срам на околните. Че много работа го чака. Когато се съвземе съвсем.
Защото докато той беше на гости, Тигъра измисли поредните си крадливи помисли. Нали знаеш, че докато събира реколтата, Зайо си заделя зеленце, тикви и моркови, които един ден да са запас при лоша зима, при суша или наводнение, при лоши ловци-убийци... Така и ние с теб заделяме от меда (колкото и малко да ни е останал). Но злобният и крадлив Тигър измисли друго - ако се случи нещо лошо, работливият Зайо няма да може да остави запасите на малките зайчета. Всичко трябвало да се предаде на бандита. И морковите, и зелето, и тиквите, и медът... Всичко на бандита.
На кой бандит ли? На Тигъра, как на кой. А кога и как той стана такъв - следващия път.

---------
С уважение, благодарност и извинение към Алън Милн и неговите прекрасни герои.