За кого бият руските камбани след Курската битка

На 28 ноември в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" ще бъде представена книгата "Курският сблъсък" (изд. "Захарий Стоянов"). Мнозина ще се изненадат, че авторът не е професионален историк, а академик, електроинженер. Сигурно интересът на Васил Сгурев към Втората световна война и към най-ожесточения в тази война сблъсък - съветско-германския, продължил от 21 юни 1941 г. до 9 май 1945 г., е отдавнашен, но изследователят не криел съмненията си към обективността на обявяваните човешки и материални загуби, които били приспособени към политическата действителност. Най-често се снишавали собствените, а се преувеличавали чуждите загуби. И когато секретността пада, излизат в Русия, Германия и в САЩ книги и изследвания, които представят обективно войната, а Васил Сгурев се сдобива с данни, които използва  в своята книга, която представя Курската битка като водораздел между двете отделни фази на войната. По концентрация на хора и военна техника на сравнително ограничено пространство от курската издатина, по мощност и решителност на немската офанзива и упоритост и ожесточеност на руската отбрана тази битка превъзхожда всички други сражения до и след юли-август 1943 г. В този огромен сблъсък участват от двете страни над 4 млн. души, 13 000 танка, 12 000 самолета. Загубите са огромни. Това прави Курският сблъсък интересен за съвременен прочит от различни поколения и от различни гледни точки. 

В осемнайсетте очерка са представени  характерни събития, предхождащи Курската битка, както и отделните съществени епизоди и операции в него. Има и две нестандартни глави: едната с анализи за "Рисковете и решенията" на военачалниците, другата аналитично-публицистична "За кого бият руските камбани", в която се изтъква: Сам Хитлер вижда, че богът на войната му обръща гръб и Германия неумолимо поема пътя към ада. Това е война и на машините. Инженерната специалност на автора му дава предимството да обясни качествата и недостатъците на отделните оръжейни системи с оглед тяхното приложение на бойното поле", изтъква в послеслова акад. Георги Марков.