За класата и класациите

Напоследък е доста модерно всичко да се подрежда в класации. Особено в края на годината все по-вездесъщо ни заливат и сериозни, и откровено лековати степенувания на уж важните или абсолютно абстрактни за българите теми. Читателите, слушателите и зрителите се затрупват с информации на ниво кой е по-по-най.
Наред с "Мъж на годината" и "БГ модна икона", предизвикващи както любопитство, така и скептична усмивка, класациите от последните дни може да се обяснят с предпразничната треска. А и как иначе да се приеме "новината", че Азис е най-търсеният български певец?! И това не според кого да е, а по данни на проучване на Google - търсачка от висока класа. Името на песента на т.нар. Крал на поп-фолка, също е показателно. Само названието й - "Евала", би трябвало да постави парчето и певеца не на трета, а направо на челна позиция в подобна класация. Но България е твърде малка, а светът е прекалено голям.
Фурорът, който предизвикват песните на Азис, заедно с оглавяването на различни класации и милиони гледания в интернет, граничи с мистика и не подлежи на що-годе логично обяснение от каквито и да било експерти в бранша. Въпреки че роденият в Сливен и израснал в Костинброд Васил Траянов Боянов определено има вокални данни. Но, както се знае, повече залага на скандалните си хрумвания, не се уморява да провокира с неординерния си външен вид и пластичните операции. И независимо че парчетата на Азис не се чуват по БНР, БНТ или в други национални електронни медии, те и той постоянно "оглавяват" някакви "разтърсващи" класации.
Самата дума - класация - означава сортиране, степенуване, разпределяне по групи. Вместо нас това го правят другите - онези, които имат интерес от сравнителните ранглисти.
Изводите обаче, няма как, се налага да направим самостоятелно. И най-често те са по-важни от каквито и да било класации.