За кашата

Напоследък, като се заговори за липса на онколекарства, все си казвам, че едни я забъркаха кашата, други я сърбат, колкото и да им е солена, горчива или кисела. Въпреки че преди повече от 2 години управляващите ни уверяваха колко лесен ще е достъпът на болните от рак до лекарства, във времето се оказа, че нещата не са съвсем така. Лекарства пак липсват и често хората, които имат какво да продадат, продават и купуват лекарства за близките си от чужбина. Явно и "подобрената" преди 2 години схема не е кой знае колко по-добра от предишната и това не може да бъде скрито дори от патетичната поема, която пациентски организации посветиха преди няколко дни на Бойко Борисов в знак на благодарност "за всичко, което е направил по време на управлението на ГЕРБ". Резултатите са добре известни - разходите на касата за лекарства нараснаха драстично (с близо 1/3 през последната година), но нито лечението на болните, нито удовлетвореността им са се подобрили. Остава голата истина: реформите в здравеопазването, проведени от тежките и не толкова тежки ГЕРБ-ерски артилерии, доведоха до днешната липса на договори за лекарства за онкоболните. Само да припомним, че много скоро след законодателните промени на тежката артилерия в здравеопазването основната мярка за поевтиняване на лекарствата се провали: от касата бяха пратили покани до 146 фирми за договаряне на отстъпки за 1784 лекарства, а получиха отстъпка от цената само на... 3! Общо взето, масираните пиар акции за поевтиняване на лекарствата, чиито цени се бяха качили неколкократно заради лобистки интереси, доведоха до изходното положение: болните продължават да не получават своевременно лекарствата си. На топа на устата често остават лекарите, но многобройните проблеми в годините са ги научили да надхитряват болестта, като търсят алтернативни схеми на лечение, за да не връщат пациенти или да бавят лечението им. Само че колко биха издържали без истинска подкрепа от държавата?