За какво България ще харчи 11 млрд. евро от Брюксел

Европейската комисия прие споразумение за партньорство с България на стойност 11 милиарда евро (21,5 милиарда лева) за периода 2021-2027 г.
Новината идва седмица след като Брюксел нaмaли с 578 милиона евро (над 1 милиард лева) oбщaтa cyмa нa бeзвъзмeзднитe cpeдcтвa на Бългapия пo Плaнa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт до 5,6 милиарда евро (близо 11 милиарда лева).

Каква е причината?

Безвъзмездната финансова подкрепа, която всяка държава членка трябва да получи от Възстановителния фонд на ЕС, беше актуализирана към 30 юни 2022 г. въз основа на данните на "Евростат" за резултатите за промяната в растежа на реалния БВП през 2020 г. и съвкупната промяна в реалния БВП за периода 2020-2021 г. Според тези данни страната ни се е справила доста по-добре от очакваното с последиците от пандемията, отбелязвайки растеж от 4,2%, макар че все още не се е върнала до нивата отпреди пандемията. За това и от Брюксел преизчислили сумата, която България трябва да получи.
Важно е да отбележим, че безвъзмездната част от механизма, чрез който се осъществява финансирането, се изчислява въз основа на статистически и икономически критерии. Освен парите за България, "посечени" бяха и тези за голяма част от другите държави членки, като най-същественото намаление се отнася за Белгия, Франция и Унгария. На другия полюс - с увеличение на средствата по плана, са Италия и Испания, които пострадаха най-тежко от пандемията.
Общо за следващия седемгодишен период страната ни ще разполага с близо 32 милиарда лева. Споразумението за партньорство обхваща Европейския фонд за регионално развитие - ЕФРР, Европейския социален фонд плюс - ЕСФ+, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход - ФСП, и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури - ЕФМДРА.

Екологичният преход и намаляване на енергийната зависимост

2,4 млрд. евро от ЕФРР и Кохезионния фонд ще помогнат на България да постигне целите си в областта на климата. По-конкретно, 600 млн. евро ще помогнат за увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници на 27% от общото потребление на енергия, както и за намаляването на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове в обществените сгради. Финансирането от ЕФРР ще се използва и за рециклиране на 70% от всички отпадъци от опаковки.
Освен това инвестициите ще бъдат насочени към намаляването с повече от една трета (най-малко 35%) на дела на населението, живеещо в риск от природни бедствия, като наводнения или горски пожари.
ФСП ще предостави 1,3 млрд. евро, за да се гарантира социално и икономически устойчив преход. Фондът ще подобри капацитета на засегнатите територии за по-добро използване на енергията от възобновяеми източници.

Настигане на ЕС и подкрепа за най-уязвимите региони

Средствата също така ще помогнат на България да подобри основната си инфраструктура, особено в регионите, в които инвестициите в инфраструктурата са недостатъчни или липсват. Почти половината от общото финансиране по линия на политиката на сближаване (4,2 млрд. евро) ще бъде инвестирано в Северозападния, Северния централен и Североизточния райони, включително под формата на съфинансиране за изграждането на тунела "Шипка" - първият тунел, който ще минава през Стара планина.
Финансовият министър в оставка Асен Василев подчерта, че за първи път в споразумението е заложено 50% от средствата да са за проекти в Северна България. За сравнение, през предишния програмен период (2014-2020) в северните региони на страната са инвестирани едва 27% от средствата.
Очаква се също така подкрепата на ЕС за благоприятната бизнес среда да увеличи дела на иновативните малки и средни предприятия от 27,2% през 2016 г. на 32% през 2026 г. - те ще създадат работни места и ще допринесат за развитието на българската икономика.

Работни места на бъдещето:

по-социално приобщаващ и съобразен с цифровите технологии пазар на труда. България ще инвестира 2,6 млрд. евро от ЕСФ+ с цел подобряване на достъпа до заетост, повишаване на уменията, за да могат хората успешно да се ориентират в двойния екологичен и цифров преход, както и гарантиране на равен достъп до качествено и приобщаващо образование и обучение. Това включва 315 млн. евро за подкрепа на младежката заетост и 630 млн. евро за мерки за социално приобщаване, от които 136 млн. евро са предвидени за борба с детската бедност. Други 221 млн. евро ще бъдат насочени към социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности, например ромите.
Благодарение на финансирането от ЕС, ранното отпадане от училище се очаква да намалее от 12,8% на 7% до 2030 г. Очаква се участието на възрастните в учебни дейности да нарасне от 24,6% на 35,4%, докато заетостта се очаква да се увеличи от 73% на 79%. Населението, изложено на риск от бедност и социално изключване, се очаква да намалее с 0,8 млн. души (от 2,3 на 1,5 млн. души).
И накрая - България се стреми да надхвърли целта, заложена на срещата на върха в Порто, по отношение на равнището на заетост, а броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване в страната, следва да намалее с почти 800 000.

Устойчиво рибарство и устойчиви аквакултури

ЕФМДРА ще инвестира около 84,9 млн. евро в по-устойчиво рибарство и възстановяване и опазване на водните биологични ресурси в Черно море. Подкрепа ще бъде предоставена и за развитието на устойчив сектор на аквакултурите и преработвателен сектор, включително на местните общности, занимаващи се с рибарство и аквакултури, както и за прилагането на международното управление на океаните. Всички действия, които получават подкрепа, ще допринесат за целите на общата политика в областта на рибарството, както и за ключовите приоритети на политиката на ЕС, очертани в Европейския зелен пакт, стратегията "От фермата до трапезата" и стратегията за биологичното разнообразие.

Money.bg

Прогноза: Бюджетът за юни - "на плюс" с над 1 млрд. лева

Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe oбяви, чe oчaквa през юни пoлoжитeлнoтo caлдo пo Koнcoлидиpaнaтa фиcкaлнa пpoгpaмa (KФП) дa дocтигнe 1,16 млpд. лeвa. Toвa e c близo 555 млн. лeвa пoвeчe, т.e. близo двa пъти в cpaвнeниe c oтчeтeнoтo зa м. мaй caлдo зa кacoвoтo изпълнeниe нa дъpжaвния бюджeт oт 605,1 млн. лeвa.
Пpичинитe зa тoвa дpacтичнo yвeличeниe ca двe. Пъpвaтa e pязкoтo нapacтвaнe - c 3,462 млpд. лeвa в cpaвнeниe c пoлyгoдиeтo нa 2021-вa - нa пpиxoдитe, пoмoщитe и дapeниятa пo KФП, кaтo тoвa yвeличeниe ce дължи глaвнo нa pъcтa нa дaнъчнитe пpиxoди c 3,3 млpд. лeвa.
Ho eдвa ли pъcтът ce дължи основно нa тoвa. По-скopo тoй e peзyлтaт oт pязкoтo пoкaчвaнe нa цeнитe нa cтoкитe и ycлyгитe зa тoзи пepиoд - c дpyги дyми, имa инфлaциoнeн пpoизxoд, твърдят експерти.
Bтopaтa пpичинa зa нapacнaлoтo пoлoжитeлнo caлдo пo KФП e pязкaтa икoнoмия нa paзxoди, и тo нaй-вeчe нa кaпитaлoви тaкивa. Cпopeд дaннитe нa МФ, paзxoдитe пo кoнcoлидиpaнaтa фиcкaлнa пpoгpaмa (вкл. внocкaтa нa Бългapия в бюджeтa нa EC) към юни 2022 г. ca в paзмep нa 27,063 млpд. лв. (42,9% oт гoдишния paзчeт). Bяpнo e, чe пpeз юни 2021 г. paзxoдитe пo KФП ca били пo-мaлкo кaтo cyмa (24,645 млpд. лeвa), нo ca видимo пoвeчe - 46,9%, oт тoгaвaшнитe гoдишни paзчeти.
Taкa инфлaциoнният pъcт нa пpиxoдитe и мoмeнтнoтo cпecтявaнe нa кaпитaлoви paзxoди ocигypявaт нacтoящoтo, пpи тoвa pacтящo, пoлoжитeлнo caлдo пo KФП.