ЗА КАЧЕСТВЕН ЖИВОТ - НОВА СТРАТЕГИЯ!

Георги Пирински,
член на Европейския парламент

"Европа 2020" е десетгодишната стратегия на ЕС за растеж и заетост, на която бе дадено начало през 2010 г. Четири години след приемането на "Европа 2020", на 5 март т.г., Европейската комисия публикува "Преглед на резултатите от стратегията "Европа 2020" за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж". Средносрочният преглед включва публична консултация, която беше проведена между 5 май и 31 октомври 2014 г. От получените 755 становища личи, че най-активни са били социалните партньори и други неправителствени организации (41% от получените становища), националните, местни и регионални власти (20%), отделни граждани (19%), представители на академичната и изследователска общност (14%), предприятия (6%). От България има получени едва три позиции - на Министерството на финансите, на неправителствена организация и на представител на научната общност. По-слаба е активността единствено от Малта и от Словакия.
Съгласно първоначалната си позиция при стартирането на прегледа през март 2014-а, Комисията трябваше да представи предложенията си за актуализация на Стратегията в самото начало на 2015 г. Най-неочаквано и необяснимо новата Комисия "Юнкер" реши да отложи за неопределен срок представянето на своя анализ на изпълнението, както и на предложенията си за актуализация. На съвместното пленарно заседание в Европейския парламент с депутати от парламентите на 28-те държави членки на 3 февруари т.г. заместник-председателят на Комисията Катайнен, пряко отговорен за координацията на средносрочния преглед на "Европа 2020", без никакво стеснение даде съвършено безотговорното "обяснение", че Комисията била сега претрупана с работа, поради което най-вероятно предложенията ще са готови едва към края на годината.
Средносрочният преглед на Стратегията "Европа 2020" е абсолютно задължителен именно сега, защото въз основа на него следва да бъдат осигурени необходимите гаранции, че както широко рекламираният Европейски фонд за стратегически инвестиции, по-известен като Плана "Юнкер", така и средствата на европейския данъкоплатец въобще ще бъдат разходвани преди всичко за преодоляване на кардиналния проблем на съюза - застрашително задълбочаващите се икономически, социални и териториални различия и разломи между отделните държави членки, а и вътре в тях между отделните региони и социални групи.
    В съответствие със Стратегията "Европа 2020", в периода 2010-2014 съответните български правителства разработиха и приеха "Национална програма за развитие: България 2020" (НПР БГ 2020). Тази програма е заложена в основата на Споразумението за партньорство България-Европейска комисия за новия програмен период 2014-2020 г., с чието изпълнение са свързани надеждите за сериозни инвестиции в полза на ускорен растеж на икономиката и нарастване на благосъстоянието на страната. Съгласно НПР БГ, до 2020 г. България следва да стане "...държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална творческа и професионална реализация..."
Програмата обаче, за която се твърди, че е налице пълен политически консенсус, на практика се характеризира с липса на конкретни параметри - предполага се, че такива ще се утвърждават с плановете, които правителството следва на тригодишни периоди да приема за нейната реализация. Но в приетия от правителството "Орешарски" тригодишен План за действие за изпълнението на програмата за периода 2015-2017 г. всъщност се предвижда заетостта през настоящата година да се свие с 0,2%, а през 2016 и 2017 г. да расте с минималните съответно 0,2% и 0,7%. Това е не само доказателство за разминаването на планираните политики със самата НПР БГ, но и поставя въобще под въпрос определената в Стратегията "Европа 2020" за България национална цел за заетост на населението във възрастовата група 20 - 64 г. от 76%, или с близо 12 процентни пункта по-висока спрямо настоящата!
Според някои изчисления, въз основа на сценария, който Планът за действие за изпълнение на НПР БГ предвижда за следващите три години, дори при реализацията на всички заложени мерки и ресурси към 2020 г. може да се очакват като пряк ефект ръстове на БВП от по-малко от 7% и на заетостта от едва 2,5% за целия период до 2020 г. Определено подобни скромни цели и очаквания, които по същество очертават липсата на перспектива за промяна към по-добро, не могат да бъдат обект на национален консенсус.
    Средносрочният преглед на Стратегията "Европа 2020" е подходящ момент за преосмисляне на националните цели и приоритети и разработката на нова алтернативна стратегия за национално развитие на България с хоризонт до 2030 г. (предложения за разработване на обща европейска перспектива до 2030 г. и дори до 2040 г. са направени и в рамките на публичната консултация по "Европа 2020"). Такава алтернативна стратегия следва да води до постигането на конкретна и измерима цел, като например връщането на България сред 30-те най-развити държави в глобален мащаб съгласно Индекса за човешко развитие на ООН. За тази цел усилията на институциите и обществото трябва да се фокусират върху трите водещи показателя, които са определящи за качеството на живота:
* Постигането на високи нива на заетост с необходимото достойно ниво на заплащане, при строго спазване на трудовото законодателство и с добри възможности за професионално и личностно развитие;
* Осигуряването на съвременна образователна система, гарантираща достъпно и качествено образование, способна да предложи необходимите знания и умения за активен живот в съвременните реалности;
* Гарантирането на всеобщ достъп до качествено здравеопазване, основано на водещата роля на солидарния принцип.
    Съвършено ясно е, че доминиращият сега в ЕС модел на Европейския семестър на "засилено икономическо управление", подчинен на догмите за бюджетните лишения и повсеместна либерализация и приватизация, не е в състояние да предложи приемлива перспектива за стотиците милиони европейски граждани, все по-сериозно ощетявани от него. Любопитно е, че всъщност годишното изследване на ЕК "Заетост и социално развитие 2014" още в увода си подсказва друг, алтернативен модел на инвестиции и развитие - а именно социалния.
Изводът, който се прави в изследването, е, че успешно са се справили с кризата онези държави членки, които са запазили модела на инвестиране и развитие, характеризиращ съвременната социална държава - укрепване на системите, гарантиращи сигурност на работните места в съчетание с реално професионално пренасочване; поддържане на високо ниво на инвестиции в учение през целия живот, както и в гарантиран достъп до здравеопазване; ефективно прилагане на широка мрежа за социална защита и подпомагане на най-нуждаещите се. Оказва се, че този инвестиционен модел не само е несравнимо по-справедлив, но че всъщност е и подчертано по-конкурентоспособният от чисто пазарна гледна точка. Желаните и нужни на хората резултати се постигат там, където поддържането и развитието на човешкия капитал последователно стои на първо място, където сплотяването на обществото се реализира въз основа на ясна политика, подчинена на работещото съчетание на социална справедливост с икономическа ефективност.
Именно тук стигаме до особената отговорност, която социалистите са длъжни да поемат сега - както в Европа, така и тук, в България. От нас преди всичко зависи да обосновем и наложим със силата на аргументите и на личния пример каузата на съвременната социална държава, да опровергаем и отхвърлим упорито натрапваната от десницата теза, че такава държава е невъзможна и неадекватна в съвременните реалности на глобализация, дигитализация и т.н. Но за да успеем, има едно категорично основно изискване - ясно да откроим нова социална стратегия за хоризонта до 2030 г., като я уплътним с измерими параметри и реален план за реализацията им, подчинени на солидарното начало в обществото, което подпомага и насърчава собствените инициативи и предприемчивостта на хората, като същевременно ги ориентира към постигането на високи общонационални цели.
БСП днес е изправена пред точно това предизвикателство - ясно да се определи като носител на лявата социална алтернатива, да докаже не само с документи, но и с личности и поведение, че не е част от сега властващата машина на властта, че е способна не само да предложи, но и да се пребори за нова перспектива за България. Тук не може да става дума за някакво сектантство, за едва ли не подценяване на гражданското начало, каквито твърдения напоследък се чуват, в това число не от друг, а от президента на ПЕС Сергей Станишев.
Няма съмнение - последното тежко изборно поражение ясно сочи неотложната необходимост от всестранно обновление на цялостната дейност на партията. Само че не по пътя на по-нататъшното снишаване и замитане, на размиването на позиции и действия в безпринципни комбинации и непонятни кадрови решения, подиграващи се с елементарните представи и очаквания за политическа отговорност и норми на етично поведение. Напротив, на мястото на банкрутиралата "стратегия на снишаването" сме длъжни еднозначно да възприемем нова стратегическа парадигма, в основата на която е заложена каузата за достоен жизнен стандарт, заработен чрез конкурентна икономика, здраво стъпила на солидарното начало в живота на хората и на обществото!