За изкуството и за избора

В пиесата на немската авторка с грузински корени Нино Харатишвили, озаглавена просто "Лив Щайн", каквото е името на главната героиня, с на места доста драстични средства - както психологически, така и физически - се разискват проблемите на съвременния човек на изкуството, фиксиран в успеха, в кариерата си не като осигуряване на социален и материален статус, а като осребряване на някаква изначална и неутолима липса. И именно това усещане за неутолима липса поражда болезнеността, особената, нагнетена от жестокост и мъчителна страст, атмосфера на спектакъла. Режисьорът Крис Шарков, който поставя пиесата на сцената на Малък градски театър "Зад канала", подчертава, че спектакълът търси метафизичното в образите и средата на реалното. Аз бих добавила, че той прелива умело и някак предизвикателно леко реалното в метафизично и материалното във въображаемо. Защото сред вихъра от страсти (не винаги особено светли), вилнеещи в това представление, понякога на повърхността се издигат наистина екзистенциално важни и смислени въпроси.
Пиесата разказва историята на виртуозната пианистка Лив Щайн, чийто живот коренно се преобръща след смъртта на единствения й син Хенри. Изправена пред руините на личния си живот, тя не открива за себе си нито път, нито перспектива, нито надежда, макар че обстоятелствата, хаосът и безизходицата поставят героинята на Анастасия Лютова в трескаво търсене на собствената идентичност. Докато се лута между истината и илюзията, опитва се да разпознае къде е смисълът и как човек трябва да се справи с липсите си, а също и дали изобщо е възможно да опознаеш човека до себе си, в разпадащия се свят на Лив буквално нахлува младата Лоре, в изпълнение на Весела Бабинова. Възхитена от таланта на гениалната пианистка, тя иска Лив Щайн да й преподава уроци, но се оказва, че единственият начин да я убеди да приеме е, като й обещае в "отплата" всеки път да й разказва по нещо за Хенри, с когото, по думите й, отблизо са се познавали. Така се отключва сюжетната интрига, която се завихря като опасен, мрачен и страшен водовъртеж от обсебености, страхове, еротизъм, раздвоеност и посветеност, бурни и тъмни страсти, психологическа и физическа жестокост. Прокрадва се и лек криминален елемент, който я приближава до най-добрите съвременни образци на психотрилъра, а режисьорското решение клони към тотален минимализъм. Затова пък актьорското присъствие "избухва" в максимален абсолют.
Партньорството между Анастасия Лютова и Весела Бабинова е екстремно наситено, бурно и подмолно едновременно, пределно пълноценно. Пенко Господинов в ролята на бившия съпруг на Лив, Луиза Григорова в ролята на младата му втора съпруга, всеотдайната мениджърка Симоне в изпълнение на Василена Атанасова очертават и разширяват концентричните кръгове на психо-водовъртежа, завихрил всички герои в това предизвикателно с пределната си наситеност представление.
Сценографията е на Чавдар Гюзелев, костюмите са дело на Илияна Кънчева, авторската музика към спектакъла е на Асен Аврамов.
 

Блестящият актьорски дует - Анастасия Лютова (Лив) и Весела Бабинова (Лоре)

Весела Бабинова, Анастасия Лютова, Пенко Господинов и Луиза Григорова в сцена от спектакъла
Снимки Симон Варсано