2 юни
За историческата памет
/ брой: 103
Христо В. ХРИСТОВ - РЕФЕРЕНТА,
Правец
И тази година на 1 февруари, макар и вяло, бе честван денят на жертвите на комунистическия режим. Патетично се изказаха Цвета Караянчева и Бойко Борисов. Двамата показаха дефицит в познанията си и по историята българска. Тя не започва от 9 септември 1944 г.
На тия, които неуморно анатемосват Народния съд, ще напомня, че той не е българска измислица. За създаването на съдилища срещу престъпниците след войната има решение на Съюзническата комисия - САЩ, СССР и Великобритания. Народният съд е напълно законен. Помним хилядите черни забрадки, обиколили съдилищата по това време. По данни на Съюзническата контролна комисия за периода 1923-1944 г. у нас са убити:
- 1923 г. - 31 000 човека;
- 1941-1944 г. - 9150 партизани при награда от 50 000 лева за глава; 22 000 ятаци и помагачи с изгорени къщи, между които и стотици деца. В затворите са били 9000 души, в концлагери - 31 000; интернирани - 15 000, арестувани в участъци - 64 000.
След 9 септември 1944 г. са арестувани 18 000 души, като след преглед са останали 11 122. Осъдените на смърт са 2730, но изпълнените присъди са около половината. Осъдени на затвор са 6536, а оправданите са 1856. В трудово-възпитателни лагери са въведени 3297 души. В лагери и затвори през 1946-1947 г. са били 2000 души, част от които криминални престъпници и спекуланти.
Провокиран съм да посоча конкретен случай от Етрополе от времето преди Девети септември.
През 1944 г. изкарват на разстрел седем заподозрени, с които имало и жена с невръстно дете. В местността Сухата река ги завързват по дърветата и стрелят по тях като по мишени. Жената и детето гледат. В един момент към жената се приближава агентът Вълко Печурката. Реже от гърдите ѝ и завира парчето в устата на детето. След това лови детето за краката и го удря в буково дърво, та мозъкът му се залепва по него. Заравят ги в общ гроб, след няколко дни кучетата изравят телата и влачат части от тях по околната ливада. След 9 септември 1944 г. установяващите властта извикват Вълко Печурката и му поставят условие: "Бай Вълко, имаме нужда от такива като теб и ще те оставим на служба при едно условие - имаш жена и дете, ще ги доведем да ги убиеш". "Тате-маце (употребявал е този израз), дайте ми ги да им пийна кръвчицата!". Арестуват го и го затварят в общината.
Днес името на бай Вълко е записано на мемориала при НДК и му се поднасят цветя. За такива "заслуги" там са записани имената и на други като него. Къде е историческата ни памет?