За информационната политика на правителството

Петър Междуречки,
бивш посланик на България във ФРГ

Започвам с това, че тя е изключително слаба, да не кажа, че въобще липсва като стройна система за информиране на обществеността в България и извън нея! Това е сериозна слабост не само на това правителство, но беше и на правителството Станишев.
Аз от няколко години, поради тежко заболяване, съм "откъснат от света" в смисъл на срещи с хора и разговори. Прозорец към ставащото в България и извън нея са ми средствата за масова информация - вестници и телевизия. Без да засягам личната ми оценка за печатните медии, там е по-сложно, мога да кажа, че електронните медии, с много малки изключения, са антиправителствено настроени и манипулират по поръка отвън общественото мнение в страната, базирайки се на три основни стълба: пещерен антикомунизъм, разюздана русофобия и прикриване на истинското господстващо положение у нас на специализираните служби на САЩ и на някои западноевропейски страни след 1989 г. - чрез директни техни представителства и разни прикрития във формата на "неправителствени организации", докато в същото време се поддържа митът за господстващото положение на ДС и КГБ.
Още навремето един от бащите на ЦРУ - г-н Дълес, подчертаваше изключителната важност на средствата за масово информиране в борбата срещу комунизма. Това беше успешно използвано в края на 80-те години при подготовката и реализацията на т.нар. преход към "демократични преобразования" в бившия Съветски съюз и страните от т.нар. социалистически лагер. Единственото изключение в това окончателно съсипване на лявата идея и на нормалните чувства към Русия беше България. Това прогнозираше и един от основните стратези на антикомунизма и русофобията полякът Збигнев Бжежински, като подчертаваше два фактора за нашата страна: "Комунизмът в България направи чувствителни за страната и народа й положителни промени, а русофилството е залегнало дълбоко в историята на България, както и духовните връзки и православието."
Създали свои многобройни опорни точки в страната ни под формата на неправителствени организации, съответните централи на САЩ и някои западноевропейски страни овладяха с много малки изключения основните медии и провеждат своята политика на промиване на мозъците на нашето население. И извън левите вестници само някои честни журналисти от обществените медии като Петър Волгин и Калина Андропова се осмеляват да бъдат обективни. Но веднага бяха взети наказателни мерки срещу тях, бе включен даже видният антикомунист, русофоб и специалист по въпросите на ДС и КГБ г-н Лозанов в качеството му на председател на СЕМ. (Аз изпитвам дълбоко уважение към фамилията Лозанови, но не пред неговите папионки, а пред изключителните архитектурни умения на неговите родители, оставили не един архитектурен паметник и особено в ненавижданото от сина Лозанов "комунистическо време".)
Но да се върнем към основната тема: информационната политика на правителството "Орешарски". Нашето общество се нуждае от обективна информация за ставащото у нас и в чужбина. Такава обективна информация нашите средства за масово осведомяване не му предоставят. Дори един дълбоко уважаван от мен авторитетен вестник, притежаващ великолепен професионален състав от журналисти, се превърна в главен орган на известния герой от началните години на в. "Стършел" - "гражданина Мърморков", на когото и ламбените шишета му бяха криви, и завършваха с призива: "Подайте си оставката, г-н Югов", тогавашен министър на вътрешните работи. Аз съм съгласен, че слабостите на кабинета трябва да бъдат критикувани, но това да го вършиш от втория ден от неговото създаване и без да изразяваш поне една бегла подкрепа на някои негови начинания, ми идва в повече и ми прилича на политическа поръчка.
Какво би трябвало незабавно да се направи по мое скромно старческо мнение.
Първо, към МС да се създаде "Служба по информацията" с два основни раздела - "Вътрешна" и "Външна информация". Тази служба трябва да бъде оглавена от висш държавен служител, може би министър без портфейл. Той трябва да бъде и основен говорител на правителството. Службата трябва да организира всяка седмица една основна пресконференция и няколко други по актуални въпроси на нашето всекидневие. По този начин отделните министри няма да бъдат атакувани от жадните за информация журналисти по коридори, стълбища и улици и няма да бъдат разпитвани в т.нар. сутрешни блокове, като че ли са в следствието, от ентусиазирани млади журналисти, търсещи преди всичко да покажат колко са пораснали - като без повод и с повод прекъсват интервюирания и човек забравя накрая кой е питащият и кой трябва да отговори.
Тази информационна служба трябва да действа изпреварващо, включително и за събития и решения, които предстоят, като издава за журналистите постоянен "Информационен бюлетин". По този начин до голяма степен ще отпадне обвинението, че управляващите действат задкулисно.
Това, което предлагам, не е нещо ново, а действа дълги години във ФРГ и от техния опит може да се вземе много. Работата със средствата за масова информация в Германия има дълга история - още от времето на създателя на обединената немска държава, железния канцлер Бисмарк.
Ако не стане това, има голяма опасност под диригентската и финансова палка на истинските и добре прикрити чуждестранни господари на съвременна България да бъдем добре манипулирани от медиите, които разтварят уж широко ветрилото на демокрацията, като добре подбират канените лица. Канените, заедно с водещите, имат една поръчана цел - ликвидиране на БСП и откъсване на България от Русия - главна стратегическа цел на САЩ в стремежа им да обградят Русия с вражески пръстен. На тази основна цел служат и предизвиканите от тях кървави събития в Украйна. Неслучайно неотдавна в своя реч президентът Обама заяви, че САЩ са и ще останат водещата страна в света, въпреки че тази база на външната им политика е носила не един неуспех за тях. А развитието на света показва, че тя е обречена на пълен провал.